Добави в Favorites
|
Котките, които не са възприемчиви към болестотворни микроорганизми, притежават химични субстанции, наречени антитела, които поразяват и разрушават проникналите в организма микроби, които могат да причинят заболяване. Съществуват два вида имунитет - естествен и пасивен. Естественият имунитет е видово специфичен. Котката е невъзприемчива към някои заболявания на коня, на кучето и на други животни, като съответно и те са невъзприемчиви към някои котешки болести (въпреки че има и болести, общи за повечето видове животни). Когато животното е възприемчиво към инфекциозни болести, то заболява и започва да изработва антитела против проникналия в него болестотворен микроорганизъм. След оздравяване тези антитела могат да защитят котката срещу повторно заболяване в продължение на дълъг период. Това означава, че котката притежава активно придобит имунитет, който може да бъде предизвикан и изкуствено чрез ваксиниране на животното. При ваксинация котката се подлага на въздействието на убит, жив или отслабен микроорганизъм, който не може да предизвика заболяване, или на въздействието на токсин или вещества, получени от микроба. Те стимулират продукцията на специфични антитела. Активният имунитет обаче с течение на времето постепенно изчезва. Ето защо котката периодично трябва да се ваксинира през определен период от време, за да се поддържа високо ниво на антителата в организма. Недостатъчно охранени и изтощени котки не са способни да изработят антитела, както и да създават имунитет против микробите. Те трябва да се ваксинират, но повторната ваксинация е възможна само тогава, когато котката укрепне и е в добро здравословно състояние. Котетата до 2-седмична възраст не могат да изработват антитела, тъй като имунната им система още не е оформена и имат пасивен имунитет. Пасивният имунитет се предава от майката на новородени те (т. нар. коластрален имунитет). Този имунитет котетата придобиват при бозаенето на първите порции мляко след самото раждане, наречено коластра. Котетата абсорбират тези специфични протеини от стомаха си през първите 24-36 часа от своя живот. Продължителността на тази защита на организма на котенцето зависи от нивото на антитела в кръвта на майката в момента на раждането. Най-високо ниво на антитела се констатира при котки-майки, ваксинирани няколко месеца преди раждане. Максималната продължителност на тази защита е около 4 месеца. Котетата няма да бъдат предпазени от заболявания, ако майката няма ваксинация против съответното заболяване. Ваксинация. Ваксините много ефективно предпазват от някои инфекциозни заболявания при котките, но понякога те не са ефективни, което се дължи на неправилно прилагане, хранене и използване на ваксините, или отсъствие в котката на способност да реагира на нея, поради лошо физическо състояние или налична болест. Вкарването на ваксината едновременно срещу няколко заболявания също може да доведе до пренапрежение на имунната система, вследствие на което може да не се изработят антитела. Към такъв резултат може да доведе и опита да се икономиса ваксина, използвайки една доза за две котки. Ако котката при ваксинирането е болна от някоя болест, то въвеждането на ваксина срещу нея не оказва влияние на развитието на заболяването. Периодът от 6 до 16-седмична възраст е най-опасен за котетата, тъй като техният организъм още не е способен да изработи имунитет. Установено с, че при тях съществува период от 1-2 седмици, през който изчезва пасивният (коластрален) имунитет, когато още не са придобили активен имунитет. Ето защо при бозаещите котета най-добре е ваксинацията да се провежда след 6-седмична възраст, но не по-късно от 12-16 седмици. Преди ваксинирането, което се извършва само от ветеринарен лекар, се прави внимателен преглед на котката и се изследват изпражненията, в които могат да се открият хелминти (тении, глисти и трематоди) или техни яйца, незабелязани от техните собственици и изискващи специално лечение. Само след дехелминтизация ваксинацията може да се извърши и да бъде ефективна. Според американски ветеринарни специалисти сигурна защита срещу вирусните заболявания по котките се осигурява само при следните обстоятелства: 1. Преди заплождане на неваксинирана в продължение на година котка е необходимо тя да се ваксинира срещу ринотрахсит, калицивирус и панлевкопения. 2. Не се ваксинират бременни котки с "живи" ваксини, тъй като това може да се отрази на нормалното развитие на зародишите. 3. В райони, където върлува заболяване от пневмония по котките, се провежда имунизация с ваксина срещу пневмония. Първата ваксинация се провежда на 9-10-седмична възраст, а реваксинацията - на 14-16 седмици, с последващо ежегодно ревакисиниране. 4. На котки, неваксинирани до 16-седмична възраст, се провежда пълен курс на ваксинация (ваксиниране с повторно реваксиниране през 3 до 4 седмици) срещу всички най-опасни заболявания (панлевкопения, ринотрахеит, калицивироза, бяс и левкемия). 5. Преди да се извърши ваксинацията се провежда паразитологично изследване на фекалии за яйца на хелминти (тении, глисти и трематоди) и при наличие се провежда дехелминтизация. Забележка: Възрастта на котката, типът на ваксината и начинът на прилагане влияят на ефективността на ваксинацията, както и на количеството необходими ваксинирания. Д-р В. Денков 
Бременността при котката нормално продължава 62-66 дни, но в редки случаи е възможно отклонение в двете граници с няколко дни. Периодът на бременността започва от момента на сливане на яйцеклетките със сперматозоидите. Оплодените яйцеклетки за около седмица достигат двата рога на матката, където се загнездват и имплантират в маточната лигавица, вече подготвена по хормонален път за приемането им. Там се формират плодните обвивки, които осигуряват правилното развитие на зародишите, изхранвани от обвиващата ги плацента. Установяването на бременността става въз основа на някои признаци: най-напред разгонването заглъхва (ако не е настъпило оплождане, то се появява отново след няколко седмици); след това настъпва промяна в поведението на бременната котка - загубва игривостта си, залежава се, търси усамотени места. Тя често облизва млечните си жлези, започващи леко да набъбват още към 4-седмична бременност, която може да се установи чрез внимателно палпиране (опипване) на коремната област от ветеринарен лекар. С напредване на бременността се наблюдава повишен апетит и жажда, което се дължи на допълнителната физиологична потребност от хранителни вещества за изхранване на зародишите. Към 40-ия ден от бременността коремът на животното видимо нараства, а същото се отнася и до млечните жлези, които вече забележимо набъбват и при натиск изпускат мляко. Трябва да се знае, че при котката (за разлика от кучето) няма лъжлива бременност. РОДИЛЕН ПРОЦЕС Няколко дни преди раждането бременната котка променя поведението си, става неспокойна, не се храни, външният й полов орган набъбва и изпуска секрет, което показва, че слизестата запушалка на маточния канал е изхвърлена и родилният път се разкрива. Котката търси подходящо закътано или скрито място, където да роди рожбите си. Не винаги "одобрява" предложените й, застлани с мека материя сандъче или кошница, особено ако са поставени на явно място. Подходящи размери на родилното сандъче са 60 х 60 х 60 см, което трябва да има подвижен капак и кръгъл отвор за влизане и излизане на бъдещата майка. Най-често котката ражда през нощта или в ранната утрин. Съвършено безпомощни, слепи, глухи, голи и беззъби са новородените котета. Родилният акт се състои в изхвърляне на плодовете чрез ритмични контракции на коремната мускулатура. Веднага след това раждащата котка разкъсва със зъби плодните мехури и прегризва пъпната връв, свързана с плацентата, която изяжда, а новороденото изблизва с език и го подсушава. Малките се раждат най-често в интервал през половин до един час, но понякога този процес може да продължи до 24 часа. Признак, че раждането е приключило, е спирането на родилните напъни и спокойното отпускане на котката. Новородените тежат около 100 - 120 г. Те не трябва да се пипат или да се вземат в ръце след раждането, тъй като майката инстинктивно започва да ги пренася на друго, недостъпно място едно по едно, захапвайки ги за врата. Това е проява на една от формите на инстинкта за грижа за поколението, който котката е наследила от древните си предшественици. Д-р В. Денков
Въпросът за кастрирането и стерилизирането на мъжките и женските котки е един от често дискутираните в световната литература. Мненията на специалистите, разбира се, са поляризирани. Привържениците на едното становище смятат, че кастрацията представлява безнравствено издевателство над котките и лишаване от естествената им потребност за сексуален живот и продължение на рода. Другата страна поддържа противоположното становище - че кастрацията е хирургична операция, чрез която целенасочено се регулират жизнените инстинкти и размножителните способности на котките. Всъщност кастрацията е радикална мярка срещу пословичната плодовитост на котките, срещу хормоналните изменения в тях, които частично променят поведението им. У кастрираната котка изчезват някои признаци на половата дейност, каквито при котараците например са агресивността, характерното отделяне на неприятна миризма и вродената страст да маркират с урината си и др., а у женските котки - разгонеността и бременността. Кастрираните котки загубват характерните белези на своя пол и се превръщат в "безполови" същества. Те стават по-спокойни и са предразположени към пълнеене, но от гледна точка на възпроизвеждане на породата нямат никакви шансове. По принцип кастрацията е сериозна операция, от решаващо значение за бъдещия жизнен път на котката, особено когато се отнася до ценно чистопородно животно. И понеже решението за или против зависи единствено от волята на притежателя, той трябва да подхожда към този въпрос с нужната сериозност, отговорност и, разбира се, след консултация със специалист фелинолог. Ако при котката са налице някакви генетично обусловени вродени дефекти (напр. във външния вид, телосложението и др.), кастрацията е препоръчителна, тъй като препятства по-нататъшното им разпространение. Но всъщност каква е разликата между стерилизацията и кастрацията? При стерилизацията се предизвиква безплодие, като половите жлези на животното се запазват. Това се осъществява чрез оперативно прекъсване на яйцепроводите при женската и на семепроводите при мъжката котка. Стерилизацията обаче не премахва разгонването и всички други неприятни прояви, свързани с него, а дори в някои случаи ги подсилва. При този вид операция се запазва естественият хормонален цикъл у котките. При някои стари котки, които са получили възпаление на матката, се предприема принудителна стерилизация. При кастрацията се предизвиква безплодие и изцяло преустановяване на разгонването чрез оперативно отстраняване на половите жлези - тестисите (семенниците) при мъжката котка и яйчниците при женската. Котките, подлежащи на операция, трябва да са навършили поне 3 - 4 месеца. Разбира се, след тази възраст операцията може да се проведе по всяко време, но трябва да се знае, че късно кастрираните мъжки котки трудно преодоляват навиците си. При котараците премахването на тестисите е сравнително по-лека операция, тъй като те са извън коремната кухина (в тестисната торбичка), докато при женските котки оперативната намеса е по-сложна - наложително е проникване в самата коремна кухина за достигане и отстраняване на яйчниците. Кастрацията по принцип не оказва никакви отрицателни последици върху организма на оперираното животно. Но за съжаление кастрираните мъжки и женски котки стават по-лакоми, загубват до известна степен игривостта си и са предразположени към натрупване на тлъстини и пълнеене. При дозирано хранене обаче това може да се предотврати. Оперираните животни не са лишени от възможността да участват в изложби на котки, но се отделят към групата на кастрираните и стерилизирани котки. Д-р В. Денков
Известно е, че свойствата на живите организми са заложени в нуклеиновата киселина на клетките, предимно в строежа на ДНК, съсредоточена в ядрата на половите и телесните клетки и влизаща в състава на хромозомите и техните съставки - гените. Индивидуалността на всяка хромозома е обусловена не само от нейната форма и размери, но и от набора на гените й. По своето основно действие генът може да бъде доминантен (проявен) или рецесивен (спящ, ненроявен). Под влияние на мутагенни фактори (радиация, химически вещества и др.) може да настъпи изменение в структурата на гена, т. е. формира се мутация на гена или се получава преустройство на хромозомния апарат, като се създават нови свойства и признаци. Много от тях се проявяват с аномалии в строежа на скелета, на вътрешните органи, биохимичните и имунните показатели в обмяната на веществата на котката. Част от тези аномалии и заболявания имат доминантен характер и се проявяват в потомството на първото поколение при кръстосване на родители - носители на мутантни гени. Това се изразява в така наречените наследствени болести. Предаващ се наследствено е разпространеният при котараците от различни породи крипторхизъм, който може да е едностранен и двустранен. Установено е, че генът на крипторхизма е обусловен от рецесивния ген, който се предава с половата Х-хромозома. Следователно той може да се предаде на потомството както чрез бащата, ако той е едностранен крипторхид, така и чрез майката, която може да е носител на този ген, но половата й система и нейните функции да са нормални. При положение че котаракът е едностранен крипторхид, при кръстосване с нормална женска всичките мъжки котенца ще бъдат нормални, а всичките женски - носители на крипторхизъм. Ето защо в развъдната дейност не трябва да се използват котараци, които са едностранни крипторхиди, и женски котки, носители на аномалията. Понастоящем са регистрирани доста заболявания при котката, обусловени от доминантни гени, като например: полидактилия (по-голям брой пръсти на лапите), безкосменост, безопашатие или дефекти по опашката, катаракта (възпаление на очната обвивка), хемофилия (несъсирваемост на кръвта), вроден лимфен оток, раждане на нежизнеспособни приплоди и др. Освен доминантни гени, предизвикващи наследствените заболявания, съществува и онаследяване на рецесивни мутантни гени, които предизвикват различни заболявания (някои с летален изход): глухота, дребен ръст - джудже (с намален брой на еритроцитите), скъсяване на челюстите, а също и на гръбнака, несрастванe на черепните кости и др. Генетично обусловени са и някои болести на обмяната на веществата, като диабет, епилепсия, атрофия на панкреаса (задстомашната жлеза), автоимунни заболявания и др., чието проявяванe се появява постепенно и по-често при възрастните котки. Наличността на голям брой наследствени болести при котките, водещи към патологично развитие и дори към смъртен изход, изисква от ветеринарните лекари и фелинолозите подробна регистрация на забелязаните дефекти и наследствени заболявания. Необходимо е да се проучват дефектите чрез задълбочен анализ на родословието на мъжката и женската котка. Ето защо при избора на партньори за оплождане на чистопородни котки задължително трябва да се вземе мнението на специалист ( фелинолог ), който, проследявайки родословието им и след обстойно клинично изследване, да потвърди или отхвърли предстоящото оплождане. Д-р В. Денков |
Направи стартова страница