Добави в Favorites
|
Събирането на гной в матката, като резултат от проникването в нея на бактерии е болестно състояние известно като пиометра. Бактериите попадат в матката през влагалището.Тя е частично отворена през време на разгоненоста. Като правило тези бактерии нормално се намират във влагалището. Ролята на тези бактерии за възникването на заболяване се подпомага и от системното влияние върху маточното тяло от страна на различните полови хормони, без в крайна сметка да се стигне до състояние на бременност. Първите признаци се проявяват обикновено няколко седмици след преключване на разгоненоста. Обикновено най-честото оплакване е отделяне на кървави или гноеподобни изтечения от мястото където животното уринира – отворена пиометра. Общи оплаквания – депресия, сънливост, липса на апетит, често урениране и пиене на вода, корема на животното се увеличава, губи тегло. Повишаване на температурата се наблюдава при по-малко от 1/3 от случайте на пиометра. При котката установяването на изтечения е особенно трудно заради тяхната привичка постоянно да се облизват. Усложняването на заболяването води към развитие на шок, самоотряване и скъсване на матката, а от там възпаление на коремните органи. Животни при които отсъства отделянето на изтечения – затворена пиометра, диагнозата се поставя доста трудно и обикновенно със закъснение и тежко клинично състяние. Иследвания като ренгенография, ултразвук и кръв подпомагат поставянето на диагнозата и отдеферинцирането на други заболявания. Лечението е необходимо да бъде своевременно и интензивно. Това заболяване влиза в групата на не многото заболявания на размножителната система опасни за живота на животното. Самолечението е опасно и неуспешно. Известните методи за лечение са консервативно – с медикаменти и оперативно – отстраняване на матката и яйчниците. Представете животното колкото се може по-бързо на вашият ветеринарен лекар. Той ще го постави на системи за вътревенозно вливане на разтвори с цел възстановяване на телесните течности и подобряване на бъбречната функция, венозно поставяне на антибиотици с широк спектър на действие и т.н. Най-често се засяга чернодробната дейност. Препоръчително е пиометрата да се лекува оперативно - прогнозата е повече от благоприятна. д-р Бенгюзов вет. клиника "Авицена" 
Често срещано заболяване на пикочния мехур и уретрата при котарака е заболяване със основни симптоми: кръв в урината, честото и затруднено отделяне на урина, запушване на уретрата и неотделяне на урина. Факторите способстващи за проявление на някои от симптомите включват - метаболитни нарушения, уринарни камъни, инфекции на пикочния мехур и уретрата, травми, неврогенни смущения, хипо- или атония на пикочния мехур, честото катетаризиране, доброкачествени и злокачествени тумори. Други фактори, които увеличават риска от възникване на заболяването са и малката подвижност, сухата храна съчетана с намаления прием на вода. Киселиноста на урината играе най-важна роля в развитие на урологическия синдром при котарака. Разбираме, че това заболяване е многофакторно зависимо и от там неговото значение. Уретралната обструкция поради анатомични причини се среща по-често при мъжкия, докато цистита (възпаление на пикочния мехур) е с еднаква честота и при мъжкия и женската котка. Котарака става неспокен, непрекъснато мяучи и постянно облизва областа на половите си органи. Наблюдава се често и намалено отделяне на урина, до неиното абсолютно неотделяне и препълване на пикочния мехур. В рамките на 12-48 часа се развива вялост и подтискане на съзнанието, появява се повръщане. Ако при животно в такова състояние причината довела до това състояние не се отсрани, най-често в рамките на 3-6 дни то умира. Неправете опити сами, чрез притискане на пикочния мехур да изпишкате котарака, опасноста от скъсване на пикочния мехур е голяма. Вашият ветеринарен лекар с подходящи средства ще извърши безопасно и правилно тази процедура. Възможно е и правилно, той да поиска от Вас котката да бъде под лека упойка. Има критерии по които, ще се прецени дали се налага да се извърши операция с цел отсраняване на причината довела до запушването или ще се престъпи към медикаментозно лечение и лечебно хранене. Честото изпишкване с катетер крие редица опасности. Обикновено след извършване на операцията и правилен хранителен и воден режим, нови запушвания се наблюдават много рядко. Настойчиво със спринцовка в устата на котарака го заставяйте да пие вода независимо, че е пил през деня от купичката. Желателно е котката периодично да има достъп до външната среда (градина, двор). д-р Бенгюзов вет. клиника "Авицена"
Бронхит - поражение бронхите на белия дроб, проявяващо се периодично или постоянно с кашлица.Астма – алергично заболяване, характеризиращо се с обратим спазъм на бронхите, което може да доведе до запушване на дихателните пътища и задух. От астма боледуват всички породи котки но особенно често – сиамската котка. Клиническите признаци – на първо място кашлица - в продължение на дълго време, сънливост, хрипове. При тежко протичане постоянна кашлица с опасни за живота пристъпи. Хроничното протичане най-често довежда до пренатоварване на дясното предсърдие на сърцето и развитие на так.нар. белодробно сърце – не добро развитие на заболяването. Причините за възникването на заболяването все още не са докрай изяснени макар, че са множество вероятните фактори предизвикващи възпалението на дихателните пътища, отдава се значение и на генетичния фактор. Животни с постоянна и продължителна кашлица, ветеринарния лекар ще насочи за ренгеново изследване на бял дроб, ехография на сърце, провеждане тестове на кръвта. Следва да знаем,че хроничният бронхит и бронхиалната астма обикновенно прогресират, рядко настъпва оздравяване. Може да се намали честота на пристъпите но не и да се отстранят напълно. Добре е да се научим да разпознаваме първите симптоми на пристъпа. Лечението, в основата на продължителноста му са кортикостероидите назначени единствено и подконтрол на ветеринарен лекар. При адекватното им използване развитието е благоприятно. Антибиотиците и други групи лекарства по преценка на лекаря намират своето приложение при лечението. Състоянието на животното следва да се отчита на профилактични прегледи всеки три до шест месеца. Ограничавайте физическите натоварвания – игри и т.н. д-р Бенгюзов вет. клиника "Авицена"
Какво представлява FIV? FIV е открит за пръв път в Калифорния през 1986. Приликите му с HIV (Human Immunodeficiency Virus 'Човешки имунодефицитен вирус'-известен още като AIDS (Aquired ImmunoDeficiency Syndrome) или 'СПИН') предизвикаха силно безпокойство сред любителите и собствениците на котки. Много FIV позитивни котки необосновано бяха ликвидирани по един или друг начин, или изоставени в приюти за домашни любимци. FIV означава Котешки Имунодефицитен Вирус (Feline Immunodeficiency Virus) и е общоприето название на заболяването, което предизвиква този вирус. Вирусът уврежда имунната система на котките, което води до серия от вторични инфекции, които биха могли да се окажат фатални. Той е подобен на друг вирус, FeLV (Feline Leukemia Virus), като и двата агента атакуват имунната система и предизвикват подобни симптоми. Въпреки това, те са различни вируси - инфекциите с FeLV и FIV нямат връзка помежду си. Сега е напълно доказано, че FIV не е заразен за хората, както и HIV не е заразен за котки. Това се видово-специфични вируси, което се потвърждава от факта, че много FIV позитивни котки водят безпроблемен и комфортен живот със своите собственици в продължение на много години. Кой е изложен на риск? Според Cornell Feline Health Center, около 1.5 до 3 % от всички домашни котки в САЩ са инфектирани с FIV. FIV съществува по цял свят, вероятно в същите степени на заразеност. FIV се предава основно чрез директно котешко ухапване. То преобладава сред котките, които са изложени на риск да влязат в различни кървави схватки за територия, плячка, и др. и които получават случайни, но чести прободни и разкъсни рани. При некастрираните мъжки, на които се дава възможност да скитат на свобода, съществува голям риск да бъдат въвлечени в различни схватки и борби за територии, плячка, женски, поради което рискът е най-голям. Прекият контакт между котки и дори споделяне на обща хранилка и поилка, както и място за раждане и отглеждане на малките, не е обичаен начин за предаване и разпространение на инфекцията. В някои случаи FIV позитивните котки прекарват продължително и щастливо съжителство с FIV негативни котки в домакинства с многобройни котешки семейства. Така или иначе винаги съществува риск от предаване на инфекцията от една котка на друга чрез ухапване. Симптоми Дни, а понякога и седмици, след първоначалната инфекция, котката се разболява, проявявайки различни симптоми, включващи треска, увиличени лимфни възли, както и понижен брой на белите кръвни клетки. След преминаване на този епизод, котката видимо се възстановява, но фактически остава FIV позитивна за останалата част от живота си. Понеже FIV атакува имунната система, FIV позитивните котки са по-слабо устойчиви на заболявания. Тези котки биха могли да преживеят различни болестни състояния, често засягащи устата, венците, стомашно-чревния тракт, респираторната система, пикочо-половата система. Те често страдат от необясними пристъпи на треска и загуба на тегло. Симптомите са подобни на тези, демонстрирани от FeLV позитивните котки, тъй като и двете заболявания поразяват имунната система. Диагнозата може да бъде поставена чрез FIV тест, при който кръвта на котката се изследва за наличие на FIV антитела. Тестът може да даде и фалшиви резултати, особено при малки котенца или когато заболяването е в много ранен или много късен стадий на развитие. Провеждане на друг лабораторен FIV тест, както и проучване на медицинската история на котката, помагат на ветеринарния лекар да постави окончателната диагноза. Лечение За нещастие няма специфично лечение срещу самия вирус. Освен това, FIV позитивната котка би могла да не покаже задължително вторични симптоми на заболяване. Някои котки биха могли да живеят безпроблемно в продължение на години след първоначалната инфекция. Вирусът отслабва имунната защита на котката срещу заболявания, но не я елиминира напълно. За да поддържате своята FIV позитивна котка в добро здраве, би трябвало да сведете до минимум риска от вторични заболявания и да помагате на имунната система да функционира нормално. По-долу са изброени основни правила за предпазване на FIV позитивни котки от заболявания. Някои от тях са в сила за всички котки, но са от решаващо значение, когато се касае за отглеждане на здрава FIV котка:
Най-добрият начин за профилактика от FIV инфекция е предпазването на котката от въвличане в битки. Кастрирането и отглеждането и единствено в домашни условия намалява значително риска от FIV инфекция. вет. клиника "БГВет"
Микотичните болести засягат кожата, поради което се наричат още дерматомикози (от грц. "дерма" - кожа, и "микес"- гъба). Предизвикват се от низши гъбички, които заразяват кожата на котката, както и на почти всички видове бозайници. Човекът също може да се зарази при контакт с болни котки. Характерно за дерматомикозите е, че заразата може да се предаде от котка на друго животно или човек, от човек на котка, от друго домашно животно на котка, както и от човек на човек. Всичко това спомага за широкото им разпространение. Тези дерматомикози се предизвикват от различни видове гъбички от групата Dermatophytes, и по-точно от вида Trichophyton gypseum, които причинява болеста трихофития и от видовете Microsporum gypseum, М. distortum, M. lanosum, причиняващи болестта микроспория. Изброените заболявания са толкова сходни, че понякога дават преходни форми. Главното различие между тях е, че спорите на микроспорията са два пъти по-дребни от спорите на трихофитията. По принцип болестотворните гъбички са много устойчиви. В струпеи, люспи и косми на тъмно и влажно те издържат от 2 до 8 години, във вода - до 30 дни, в тор и торова течност - до 8 месеца. Едва при температура от 110°С загиват за 1 час. Най-често източник на заразата са болните от микроспория и трихофития животни и котки, които заразяват здравите котки при пряк контакт. Преносители на болестта могат да бъдат мишки и плъхове, както и някои насекоми и кърлежи. Косвено микроспорията и трихофитията могат да се предадат чрез вторични източници - хранилки, поилки, клетки и други предмети. Понякога и хората (ако са били в контакт с болни животни) чрез дрехите и ръцете си също могат да станат преносители на тези заболявания. За възникването на дерматомикозите спомагат и недоимъчното хранене, нарушената обмяна на веществата, както и лошите зоохигиенни условия на отглеждане. Признаци. Обикновено микроспорията и трихофитията протичат в хронична и по-рядко в остра форма. Попадналите върху кожата гъбички най-често засягат кожата около носа, очите, ушите, по шията и гърба, но пораженията могат да обхванат и кожата на крайниците, гръдния кош и корема. На тези места се появяват рязко отграничени сивобелезникави, закръглени, безкосмени петна, покрити с азбесто-подобни люспици, струпеи. В ранния стадий на болестта по засегнатите и възпалени места на кожата, около кръглите, покрити със сплъстени косми огнища, се образуват множество дребни мехурчета, които се пукат, засъхват и образуват струпеи. Впоследствие тези струпеи наедряват, космите се чупят, отделни огнища се сливат и образуват петна с диаметър 3-4 см. Котките усещат силен сърбеж, проявяват признаци на нервност и отслабват. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и микроскопското изследване на материал от засегнатите места, в които се откриват голямо количество мицелни нишки и дребни спори. Лекуване. Търси се незабавно ветеринарномедицинска помощ. Поради упоритостта на заболяването, лечението е продължително и трудно. Прилагат се ултравиолетово облъчване с кварцова лампа и различни лекарствени средства (йодни, хлорни и серни препарати, фунгициди, салицилати, киселини, основи, минерални масла, витамин А, а също и комбинации между тях), но те не винаги имат добър лечебен ефект. Много ефикасни са противогьбичните антибиотици и препарати (гризеофулвин, нифимицин, трихоцетин, абридерм и др.) Профилактика. Не трябва да се допуска пряк или косвен контакт с котки, кучета и други животни, които са били болни от трихофития, както и с безстопанствени котки. Помещенията в дома, обитавани от котката, трябва да се поддържат винаги сухи, светли, проветрени. Необходимо е да се полагат грижи за добрата хигиена на кожата и козината на котката, тя редовно да се къпе и разресва, както и да се извършва профилактична дезинфекция. Фавусът по котките е кожно заразно заболяване, причиняващо се от низши гъбички от същата група Dermatophytes и по-точно от род Achoreon. Признаци. Пораженията обикновено обхващат ушите и около основата на ноктите на лапите, но в редки случаи - слабо окосмените участъци на корема, бедрата и гърдите. На тези места първоначално се появяват дребни мехурчета, които постепенно се сливат и образуват закръглена коричка, наречена скутула, която се разраства чрез образуване на нови мехурчета. В началото кутулата е оцветена сиво-жълтеникаво, а по-късно се обагря в златистожълто. Космените торбички и мастните жлезички в тях се разрушават и космите не се възстановяват. При поразяване на ноктите на лапите около тях също се образуват дебели скутули, вследствие на което те стават чупливи. От поразените участъци се отделя характерна гнилостна "миша" миризма. Лекуване с профилактика. Същите както при трихофитията и микроспорията. д-р Веселин Денков
1. Демодекоза Срещат се два вида демодекозни кърлежи при котките - Demodex cati и Demodex gatoi. Засега нищо ново не може да се каже за Demodex cati. Това си е имуносупресивно заболяване често наблюдавано при FeLV или FIV, а също и при неоплазии. Demodex gatoi се проявява подобно на саркоптозата при кучето. Той причинява заразен дерматит със силен сърбеж. Имитира алергичен дерматит и много трудно се открива в проба от настърган епидермис. Тази демодекоза може да протече локално или генерализирано. Генерализираното заболяване се херактеризира с вариращ сърбеж и множествена алопеция с или без еритема, крусти, макули и хиперпигментация. Лезиите обичайно се развиват по главата, врата, крайниците и/или корема. Лечение : Засега единственото средство, с което успешно се лекува тази демодекоза е сярата - 2% р-р на Lime Sulfur - бани през 7 дни. 2. Маласезия Malassezia pachydermalis се среща нормално в кожата, но много малък брой. В повечето случаи е установено, че дерматита причинен от Malassezia при котките е вторичен в резултат на системни заболявания като напр. - диабет, FeLV или FIV. За разлика от кучето, което демонстрира "слонова кожа" по корема, котките развиват олеозна себорея и акне по брадичката. Като общо симптомите включват - отит с черна ушна кал, хронично акне по брадичката, себорея и локална или генерализирана еритема. В почти всички случаи на стафилококова инфекция, Malassezia се включва като вторичин причинител на пиодермията. При случаи на инфекция с Malassezia би трябвало да се започне с изследване за диабет, системни неоплазии, вирусен статус и т.н. при кучетата този дерматит обикновено е вторичен при алергии, но при котките не може да се твърди това. Лечение : Intrconazole е най-доброто срадство за борба с маласезията при котките. Може да се използва и Ketoconazole , но с повишено внимание, защото те са силно чувствителни спрямо него. 3. Фациален дерматит при персийски котки Много често при персийските котки се наблюдава фациален себореен дерматит. Ако всички типични диференциални диагнози са елиминирани тогава Вие имате случай на "Идиопатичан Фациален Дерматит при Персийки". По принцип , ако при тестовете откриете конкретен причинител за тези симптоми, прогнозата е благоприятна, защото в повечето случаи можете да приложите и конкретно лечение. Ако няма конкретен причинител, прогнозата не е много благоприятна поради незадоволителните резултати от терапията. Все още няма сигурни данни за генетична предразположеност на персийските котки към това заболяване. Симптоми - черни восъко-подобни маси, които спластяват козината симетрично около очите, устата и/или брадичката. Първоначално лезиите не предизвикват сърбеж, но те прогресират и започват да се възпаляват, което се съпровожда със силен сърбеж. Могат да се наблюдават още ексудативни и еритемни петна по главата, очни изтечения и отит. Често има и вторична инфекция и с Маласезия. Няма специфично лечение. 4. Bowen's disease Това е начална форма на неоплазия често представена с множествени лезии при възрастни котки. Разязвяванията са обикновено белезникави плаки, които могат да се пигментират. Актуалната дефиниция е карцином, който се развива на места не типични за соларния карцином. Тези места са пигментирани участъци на тялото, които нямат постоянен пряк достъп до слънчева светлина. Има категорична разлика със соларния карцином. Лечение: Широко се използва ALDARA cream(imiquimod). 5. Котешки синдром на чупливата кожа /Feline Skin Fragility Syndrome/ Кожата е тънка, нежна и "чуплива" и много лесно се наранява и разкъсва. Допълнителни кожни промени са симетрична алопеция и хиперпигментация. Почити винаги този синдром се асоциира с хиперадренокортицизъм. PU/PD също се наблюдават, както и депресия, анорексия или полифагия, загуба на тегло и мускулна слабост. 6. Херпес вирус и Калици вирус Дерматит Котки инфектирани с двата вируса могат да развият улцеративни кожни лезиии на места отдалечени от лицето. В тези случаии е необходимо да се направи връзка между дерматита и възпалението на горните дихателни пътища причинено от Херпес и Калици вирус. При Калици вирусна инфекция кожните изменения могат да се наблюдават по краката или перинеума. Кожата е отекла и разязвена. Херпес вирусните инфекции често се съпроождат с дерматит около ноздрите и очите. Лечение: Лечението с Interferon и Lysine (200-400 mg/котка р.о. на ден) в повечето случаи води до изчезванена дерматологичните признаци. 7. Котешки идиопатичен улцеративен дерматит Причините и патогенезата на този дерматит не са напълно изяснени все още. Травма, инжекционни, чуждотелни и инфекциозни агенти не намират голямо място в потогенезана на това заболяване. Обикновено измененията са единични и често се появяват върху дорзалната част на врата и холката. Големината на увредените участъци е от 0,5 до 1-2 см в диаметър и се разширяват бавно за дълъг период от време - седмици, месеци. Язвите първоначално не предизвикват сърбеж и околната тъкан около тях е удебелена. В последно време има теория, която изказва предположение, че причина за тези идиопатични случаи може би е латентна хипервирусна инфекция. Вируса атакува нервите и това води до усещане, което провокира към самонараняващо поведение. Лечение: Препоръчва се лечение с имуносупресивни дози кортикостероиди. Methylprednisolon - 20 mg/котка или 4mg/kg s.c. през 2 седмици до изчезване на лезиите. Медикаменти влияещи върху поведението също намират място в лечението: Amitriptyline - 5-10mg/cat PO q 12-24 h Phenobarbital - 4-8 mg/cat PO q 12h Clomipramide - 0,5 mg/kg PO q 24h Diazepam - 1-2 mg/cat PO q 12-24h 8. Котешки паранеопластичен дерматит В повечето литература този синдром е известен като паранеопластична алопеция. Класически този дерматит протича с внезапна алопеция на голяма площ, като на тези места кожата остава лъскава. Алопецията е бързо развиваща се, симетрична по корема и крайниците. Козината в останалата част на тялото лесно се епилира. При подобни признаци котката трябва да се подложи на изследвания с цел откриване на неопластични промени. Лечение: Атакува се първопричината. д-р Йовко Хараланов РВМС - Силистра Виртуална Ветеринарна Клиника |
Направи стартова страница