<< нагоре>>

      След откритието на Baker през 1942 г., че хламидиите причиняват пневмония, ринит и конюнктивит при котките, възникват значителни противоречия по отношение на хламидиозата при тях. Като първи изолиран котешки респираторен патоген, в началото те са считани за основен такъв.
      Изолирането на котешките калицивирус и херпесвирус впоследствие води до откриване на етиологичното им значение в патологията на дихателните пътища при котките. Установява се, че те причиняват до 90% от респираторните инфекции. Така приписваната на C. psittaci роля до голяма степен се отхвърля и широко използваният термин ,,котешки пневмоничен агент” ( feline pneumonitis agent ) се оказва подвеждащ и неточен.
      Някои хламидиални щамове - ,,Baker”, ,,Cello” действително са изолирани от бял дроб на котки, но липсват публикации за естествена хламидиална пневмония. Независимо че при експерименталното заразяване чрез очно и назално инокулиране с C. psittaci се установяват хистологични данни за бронхоинтерстициална пневмония, те нямат клинично значение. Сега C. psittaci се приема за осоновен конюнктивален патоген, тъй като около 30 % от случаите на котешки конюнктивит са причинени от този микроорганизъм.

      Етиология:
      Хламидиите са микроорганизми, по-малки от бактериите. Първоначално те са считани за вируси, тъй като се размножават в цитоплазмените вкючения на живи еукариотни клетки, от които са енергийно зависими, не притежавайки АТФ. Впоследствие обаче се изяснява, че хламидиите се различават от вирусите по много белези: притежават едновременно РНК и ДНК в генома си; размножават се чрез просто напречно делене; чувствителни са на антибиотици; клетъчната им стена е устроена като тази на Грам отрицателните бактерии. За известен период са причислявани към род Rickettsia и са наричани неорикетсии. От тях се различават по сложния си жизнен цикъл, антигенната си структура, липсата на цитохроми и др.
      До 80-те години хламидиите са разделяни на два вида: C. trachomatis (причиняваща урогенитални, очни и ставни заболявания при хора) и C. psittaci (разпространена сред голям брой птици и бозайници). Те са диференцирани по способността им да образуват гликогенни включения и чувствутелността им спрямо сулфадиазин. След утвърждаване на ДНК-методите за изследване се откриват други два вида хламидии: C. pneumoniae - през 1989 и C. pecorum - през 1992. През април 1999 г. Karin Everett предлага революционна промяна в таксономията на хламидиите с нов род Chlamydophila и 5 нови вида. От Chlamydoaphila psittaci произлизат 3 нови вида, един от които е C. felis. Така класификацията на хламидиите вече изглежда по следния начин:

      Котешката хламидия се обособява в самостоятелен вид - C. felis и в нов род - Chlamydophila, тъй като ДНК анализът установява само 33 % хомоложност между нея и C. psittaci от други видове животни. Различието е доказано и чрез други молекулярни методи. Въпреки, че новата класификация е публикувана в сп. International Journal of Systematic and Evolutionary Microbiology, нейното въвеждане е все още дискусинно - някои изследователи смятат, че е рано да се правят подобни промени.
      Хламидиите имат две основни форми - елементарни и ретикуларни телца. Елементарните телца са сферични, електронно плътни и по-малки по размери ( 0,25 - 0,3 ?m) и се отделят след разрушаването на инфектираната клетка. Способни са да оцеляват в околната среда до една седмица на стайна температура. Те са инфекциозната форма на хламидиите. След проникването им в клетката се уголемяват и се превръщат в неинфекциозни ретикуларни телца. Започва напречното делене и реорганизирането им в елементарни телца.

      Епизоотология:
      Разпространението на котешките хламидиални инфекции варира в зависимост от страната и географския район. Ето и резултатите от скрининговите проучвания в някои страни:

Използвани са серологичните методи РСК и ЕЛАЙЗА. Процентът на серореагентите е най-висок сред котки от животновъдни ферми - 45 %. В България няма публикувани данни от подобно проучване и не е известна степента на разпространение на хламидиалната инфекция сред котешката популация.

      Начин на заразяване:
      Предилекционните места за хламидиите са епителните клетки на мукозните мембрани, а за котешката хламидия - конюнктивата. Хоризонталното предаване на инфекцията става чрез пряк контакт с болни и асимптоматични заразоносители, отделящи причинителя с конюнктивалните и носните секрети. Новородените котенца най-често се заразяват по време на раждането от мукозата на репродуктивния тракт, ретроградно през назолакрималния канал. По аналогичен начин става и предаването на инфекцията с C. trachomatis при хората от майката на новороденото, което води до развитие на конюнктивит в първите 10 дни или на пневмония до 3-6 седмици от раждането.
      Описан е случай на заразяване на котарак Сиамска порода, на 5 г. с C. felis от папагал ( Ara ararauna ). Той не е имал контакт с други животни и проявил типични признаци на хламидиален конюнктивит 1 месец след закупуване на папагала. Инфекцията е доказана чрез съответните лабораторнодиагностични методи.

      Клинични признаци:
      Инкубационният период на котешкия хламидиален конюнктивит е от 3 до 10 дни. Първите клинични признаци са серозно изтечение от окото и блефароспазъм. Палпебралната конюнктива е зачервена и слабо едематизирана. Обикновено в началния стадий инфекцията е унилатерална, но впоследствие (след 5-21 дни) заболява и другото око. Често степента на засягане на двете очи е различна. При по-тежки случаи конюнктивата е силно хиперемирана и хемотична. Може да се развие фоликуларна хиперплазия на конюнктивалната лимфоидна тъкан с увеличение на фоликулите на вътрешната страна на третия клепач. Вторичната инфекция със стрептококи, стафилококи, микоплазми, пастьорели и псевдомонаси води до поява на слизесто-гнойни очни изтечения. В крайните стадии на заболяването и в случаите на усложнения с вторични микробни агенти може да се наблюдава разязвяване на корнеята и поява на пунктуативен кератит, неоваскуларизация и панус. Клиничните признаци са най-силно изразени в първите 9-13 дни след появата на заболяването и отзвучават след 2-3 седмици. При отделни случаи те може да продължат осем седмици и дори повече въпреки лечението. В много случаи хламидиалният конюнктивит е придружен от серозни носни изтечения и кихане.       Микроскопските препарати от конюнктивата, оцветени по Гимза, показват голямо количество неутрофили през първите седмици на очните изтечения, както и лимфоцити и макрофаги. Конюнктивалните епителни клетки съдържат базофилни хламидиални включения.

      При новородените хламидиалният конюнктивит в повечето случаи обхваща цялото котило, а майката може да роди няколко заразени котила, както е възможно и котки с хламидиална инфекция да имат здраво поколение. Ексудативният конюнктивит първоначално се проявява зад затворените клепачи на новородените - те са едематизирани, с наличие на ексудат по ръбовете и нормалното им отваряне ( проглеждането) на 10-17-я ден се забавя. Конюнктивитът при 5 - 12 -седмични котета е най-характерната клинична проява на хламидиална инфекция за този вид животни. Заразените котки могат да се разделят на три групи - по-малки от 5 седмици, от 5 седмици до 9 месеца и по-възрастни от 9 месеца. Инфекцията е най-честа при втората група, а най-рядка - в първата ( под 5 седмици ). Мъжките болни котета преобладават в слаба степен над женските. Съществува становище, че хламидиалната инфекция, както конюнктивална, така и генитална, при женските котки може да е перзистираща, според което те играят значителна роля за разпространението на хламидиите, предавайки ги на поколенията.

      Хламидиалният конюнктивит понякога рецидивира, най-често след стрес и може да се наблюдава при възрастни котки. Той се дължи на реактивиране на субклиничната инфекция или реинфекция на котки, които не са изградили защитен имунитет. В тези случаи заболяването не протича толкова тежко и продължително както в ранна възраст - клиничните признаци изчезват до 2 седмици. Често се установява заразоносителство за месеци и години, като хламидиите се отделят от ануса и вагината и това отделителство се повишава под влиянието на стресови фактори. C. felis е изолирана от ректални тампонни проби при заразени котки по естествен път и при такива с експериментално предизвикан конюнктивит. В тези случаи хламидиите могат да се изолират до седем месеца след заразяването.

      Установено е, че стомахът играе роля на резервоар за хламидиите, както е и при други животни. Те се изолират от повърхностните епителни клетки на стомашната мукоза при клинично здрави организми. В случаи на стрес или имунсупресия животното може да развие клинично заболяване и да бъде източник на зараза. Експерименталното очно инокулиране с култура от стомашни изолати чрез аерозол води до проява на типични за хламидиалния конюнктивит признаци.

      Няма сигурни клинични и хистопатологични данни за заболяване на репродуктивния тракт при хламидиалната инфекция, а само предположения. Те се основават на факта, че случаите на безплодие и аборти са повече в котешките развъдници с по-голяма честота на хламидиалната инфекция. Инокулирането на котешкия конюнктивален агент директно в яйцепровода предизвиква хроничен салпингит и адхезии. Възпроизведената по този начин експериментална хламидиална инфекция на гениталния тракт при котките е предложен като модел за изучаване на инфекцията на половите органи с C. trachomatis при хората.

      Не е типично хламидиалната инфекция да се проявява като системно заболяване, но са публикувани резултати от експериментална инфекция при котки с фебрилна реакция и отпадналост, наблюдавани около 2 седмици след заразяването. След фебрилната реакция в някои случаи е установявана и куцота. При това е възможна аналогия с хламидиалния реактивен артрит на човека, който е една от проявите на така наречения синдром на Reiter и се счита за автоимунно Т-клетъчно медиирано заболяване.

      Диагноза:
      Диагнозата се поставя на базата на характерните, често перзистиращи признаци на конюнктивит. В лабораторната диагностика най-висока стойност има откриването на причинителя в епителните клетки на конюнктивата. Материал за изследването се получава от палпебралната конюнктива на горния клепач или на вътрешната повърхност на третия клепач с помощта на навлажнен стерилен тампон, като се правят въртеливи движения с него. Другият метод е леко остъргване на повърхността на конюнктивата чрез шпатула или малка чаена лъжичка. Полученият материал се разстила върху предметно стъкло, изсушава се на въздух и се оцветява по Гимза. Заразените епителни клетки, които се разпознават по големите кръгли ядра и светло оцветената цитоплазма, съдържат овални сини интрацитоплазмени телца. Микроскопиране се извършва под маслена имерсия. При хронични случаи този метод не е сигурен, тъй като хламидиалните включения се откриват само в първите 4-7 дни от клиничното проявление и случайно в по-късните стадии. Тогава се препоръчва директния или индиректен флуоресцентен микроскопски метод. При съмнение за хронично заболяване, когато причинителя не винаги се открива в епителните клетки, е необходимо клетъчно-културелно изследване (в McCoy - клетки). За нас това е скъп метод и изпълним само в ограничен брой лаборатории. По-широко се прилага серологичното изследване по РСК (реакция за свързване на комплемента). Високите титри обикновено се свързват с клиничната проява на заболяването, но за да се докаже със сигурност активната инфекция е необходимо да се установи титъра на антителата в динамика, т.е. да се изследват две последователни проби, взети в интервал от 14-21 дни и се сравнят титрите им. Ако те са нараснали най-малко четирикратно, се касае за активна инфекция. Серологичното изследване може да се направи и по метода ELISA, но засега у нас той се прилага все още само за изследване на C. trachomatis в хуманната медицина.

      Лечение:
      Всички видове хламидии са чувствителни на тетрациклинови антибиотици. Локалното третиране с тетрациклинов очен унгвент при хамидиалния конюнктивит в повечето случаи е единственaта необходима терапия. Той трябва да се нанася 3-4 пъти дневно в продължение на 7-10 дни ( а според някои източници - до две седмици след изчезване на клиничните признаци). Обикновно се наблюдава бързо подобрение, но рецидивите не са изключение, особено ако лечението се прекрати по-рано от необходимото.
      При котките може да се наблюдава реакция на свръхчувствителност към очните медикаменти. Тя се наблюдава още след първото третиране и се изразява във влошаване на състоянието с проява на алергични признаци. В такива случаи се налага прекрaтяване на лечението с алергизиращия препарат.
      Кортикостероидните комбинации са противопоказани, тъй като забавят възстановяването на тъканите и могат да доведат до разязвяване на роговицата или вторична бактериална инфекция.
      В случаите на по-продължително протичащо или рецидивиращо заболяване, с цел елиминиране на заразоносителството, се препоръчва и системно третиране с антибиотици, основно тетрациклинови ( окситетрациклин, тетрациклин ) орално в доза 22 mg/kg три пъти на ден за 3-4 седмици или доксициклин в доза 5 mg/kg 2 пъти на ден. За мускулно приложение е по-уместен доксициклинът. Същият притежава редица характеристики, отличаващи го от останалите тетрациклинови антибиотици. По-липофилен е и чрез него се постигат по-високи тъканни концентрации, по-добре се абсорбира през гастроинтестиналния тракт ( 95 % срещу 25 до 80 % при другите представители на групата ). При прилагането му не е необходимо намаляване на калция в храната, както при останалите тетрациклини, тъй като той има по-слабо влияние върху абсорбцията му. Страничен ефект на оралното приемане на тетрациклините са вероятните храносмилателни нарушения. Тези антибиотици не се препоръчват и при бременни животни и новородени, защото могат да увредят костната тъкан и да променят цвета на зъбите. Женските котки трябва да се третират след раждането и отбиването на котенцата.
      Специфично действие срещу хламидиите имат и макролидовите антибиотици, широко използвани в хуманната медицина за лечение на всички видове хламидиални инфекции. Азитромицинът е нов и много ефикасен преставител на тази група и се прилага в доза 5 mg/kg за котки. Среща се под търговските наименования Zithromax (Pfizer), Summamed (Pliva), а българският му аналог е препаратът Azatril (Балканфарма). Предимство на азитромицина е, че се прилага еднократно, тъй като необходимата концентрация в организма се задържа до 1 седмица. Някои практикуващи лекари препоръчват повтаряне на лечението след седем дни при по-упорити инфекции, но в случаи с по-слабо изразени симптоми, при третиране в ранния стадий на заболяването и за профилактика на бременни котки ( на около 58-я ден от бременността ) е достатъчна еднократната доза. Ефикасни са и квинолоните като ципрофлоксацинът в доза 10 mg/kg и норфлоксацинът в доза 5 mg/kg.
      При установяване на заболяването в по-големи котешки колонии, е необходимо прилагането на комплексни мерки: едновременно третиране на всички животни в нея, ваксиниране след изчезване на клиничните признаци, промяна в режима на отглеждане - осигуряване на изолирани помещения за раждане и кърмене, поддържане на добра хигиена, ваксиниране на новите поколения и на новопостъпилите възрастните котки. Последните трябва да се отглеждат отделно от останалите в продължение на 6 седмици и да се изследват серологично за хламидийни антитела.
      Ако признаците на конюнктивит не отзвучат и след продължително лечение при доказана хламидиална инфекция, може да се предполага съпътстваща инфекция с котешки калицивирус, херпесвирус, FIV и панлевкопения вирус с оглед прецизиране на диагнозата.
      Хламидиозата трябва да се има предвид при всеки пациент с конюнктивит, особено ако протича продължително и се влошава след прилагане на неспецифичен антибиотик или кортикостероид. Високата цена на лабораторните изследвания в много случаи ги прави трудно приложими при нашите условия. Затова приемаме за уместно лекуване на всеки котешки конюнктивит с тетрациклинов или друг специфичен срещу хламидиите препарат. Опитът ни показва, че по този начин неефективните интервенции се свеждат до минимум.
      Въднъж появила се в дадена котешка колония, хламидиозата перзистира месеци, дори и години. Естественият имунитет към заболяването не предпазва преболедувалите животни от рецидиви.
      Котките са единственият вид животни, при които се прилага ваксинация против хламидиоза. Същата ги предпазва от заболяване или значително подтиска акутната фаза на инфекцията, но и след ваксинацията е възможно продължително заразоносителство и отделяне на хламидии в околната среда. Тя е препоръчителна най-вече за котешки развъдници и при организиране на изложби.

      Зоонозен потенциал:
      За разлика от птичите щамове хламидии, тези от мамалиен произход трудно се предават на човека. Въпреки това има описани случаи на заразяване на хора с C. felis. Така например 40-год. англичанин, който е имал продължителен контакт с котки, заболява от остър гломерулонефрит и ендокардит. След установяване на високи титри на хламидийни антитела в кръвния му серум чрез РСК и микро-имунофлуоресцентен метод и смяна на лечението с антихламидийни средства, се постига излекуване на пациента. При друг случай 38-годишна жена, отглеждала 3 котки, развива треска, кашлица и хепатоспленомегалия след бъбречна трансплантация. Установяват се нарастващи титри на хламидийни антитела ( от 1:8 до 1:1024 ) по РСК. Описано е и заболяване на 48-годишен мъж с диагноза атипична пневмония, който също е отглеждал котка в дома си. След серологично доказване на инфекцията в референтната по хламидиите лаборатория в Лондон и третиране с еритромицин, е настъпило подобрение на състоянието му. В същата публикация е изразено становището, че контактът на хора с котки е по-голям отколкото с декоративни птици, а хламидиалната инфекция при тях е значително разпространена и затова е възможно да се подценява рискът от заразяване на хора с C. felis. Все още липсват обаче категорични научни доказателства за това и описаните случаи от практиката са твърде оскъдни.

      Консултантското Бюро за котките - Feline Advisory Bureau ( Wiltshire, UK ) препоръчва в случаите на доказана хламидиоза да се вземат строги предпазни мерки от стопаните им по отношение на помещенията на отглеждане и личната хигиена / измиване на ръцете след контакт или третиране на домашния любимец /.

      Хламидиите и хламидиозите са сериозно предизвикателство както за ветеринарната, така и за хуманната медицина. Безспорно становищата в тази област ще претърпяват развитие и вбъдеще.

      Литературен обзор:
1. Мартинов, С.П., Проучвания върху някои биологични, морфологични и имунологични свойства на хламидиите. Автореферат, 1983.
2. Bart, M., F. Guscetti, A. Zurbriggen. Feline infectious pneumonia: A short literaure review and a retrospective immunohistological study on the involvement of Chlamydia spp and Distemper virus, Vet. J., 159, 2000, 220-230.
3. Cotton, M.M., M. Partridge, Infection with feline Chlamydia psittaci. Chest Clinic, Whipps Cross Hospital, London, Apr. 1997.
4. Everett, K. Emended description of the order Chlamydiales, proposal of Parachlamydiaceae fam. nov. and Simkaniaceae fam. nov., each containing one monotypic genus, revised taxonomy of the family Chlamydiaceae with description of five new species and standarts for the identification of organisms. IJSB, Apr. 1999.
5. Everett, K. Radical changes to Chlamydial taxonomy are not necessary just yet - reply. IJSEM, 51, 2001, 251-253.
6.Gunn-Moore, D.A. Prevalence of C. psittaci antibodies in healthy pet cats in Britain. Vet. Rec., Apr., 1995.
7. Lipman, N.S., L.Yan, J. Murphy. Probable transmission of C. psittaci from a macaw to a cat. JAVMA, vol. 204, 9, May, 1994.
8. Merck Veterinary Manual, 8th ed., N.J., USA, 1998
9. TerWee, J., M. Sabara. Characterization of the systemic disease and ocular signs induced by experimental infection with C. psittaci in cats, Vet. Microbiology, 59, 1998, 259-281.
10. Vanrompay, D., R. Ducatelle. Chlamydia psittaci infections: a review with emphasis on avian chlamydiosis. Vet. Microbiology, 45, 1995.
11. Wills, J.M. Chlamydia zoonoses. Department of Vet. Med., University of Bristol.


      Н.с.II ст. д-р Юлияна Коджабашева
      Ветер. амбулатория “Д-р Коджабашев” - гр. Русе

<< нагоре>>