|
За да увеличите снимките, КЛИКНЕТЕ върху тях.
Произход и развитие
|
Родината на Сиамската котка - една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в хра- мовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като "в природата нищо не е съвършено". Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки. В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи. Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно създал също собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.
В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип (на снимките горе).
Екстериор и стандарт
|
Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е не-голямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар."маска"). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето ("маска"), ушите, "чорапки" на лапите и опашката.
За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби.
Цветови варианти : примери
SIA n 33 67 - сиамска с кафяви отмети
SIA a 33 67 - сиамска със сини отмети
SIA c 33 67 - сиамска с лилави отмети
SIA d - сиамска с червени отмети
SIA e - сиамска с кремави отмети
SIA f - сиамска с тъмно кафяви костенуркови отмети
SIA n 21 - сиамска с кафяви ивичести отмети
SIA f 21 - сиамска с тъмно кафяви костенуркови ивичести отмети
Качества и поведение
Понякога проявяват ревнивост към стопаните си и известно упорство. Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение.
|
В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка. Нощем очите на сиамските котки не излъчват зелена светлина, както при котките от другите породи, а червеникава отразена светлина, което проличава на направени цветни снимки. Това се дължи на състава на ириса в очите им, където липсва веществото "тапетум нигрум", придаващо на очите на котките от другите породи жълтеникавия и кехлибарен оттенък денем и отразяването на светлината в зелено сияние нощем. Вековете на разглезен дворцов живот не са покварили тези умни и интелигентни животни. Те се "радват" при завръщането на господаря им у дома и с мяукане с различен тембър сигнализират за необичайни събития. Твърди се, че сиамките се привързват към членовете на семейството почти като кучетата, за разлика от котки от други породи, които се привързват повече към дома.
За да увеличите снимките, КЛИКНЕТЕ върху тях.
Тайските котки в България
Тайската котка е призната като порода от няколко международни организации - FFE, WCF, WFF и други. Не е призната от FIFe, CFA.
Снимките по-долу са на членове на Дружеството и са от изложби, проведени в Пловдив. Тайският котарак Чарлз - Уилямс получи третия си С.А.С. на изложбата, проведена на 02.04.2005 г., и стана първият Шампион на породата в България.
За да увеличите снимките, КЛИКНЕТЕ върху тях.
Произход и развитие
Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка.
Екстериор и стандарт
|
Ориенталската котка е елегантна и изящна. Има средно дълго, източено, гъвкаво тяло. Шията е дълга и тънка. Размерите на тялото, крайниците, главата и опашката са пропорционални и хармонични. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, дълга, с тясна муцуна и със забележимо издадена напред брадичка. Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са с яркосин цвят), косо по отношение на носа. Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно. Козината е къса, нежна, блестяща, плътно прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон, като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибрисите и ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината.
За недостатъци на породата се смятат масивно тяло, кръгла глава, къса, дебела или закривена опашка, а също и жълтеникав оттенък на очите и бели петънца или отделни бели косми по козината.
Цветови варианти : примери
ORI b - ориенталска кафява (Хавана)
ORI n - ориенталска черна (ебони)
ORI а - ориенталска синя
ORI с - ориенталска лилава
ORI d - ориенталска червена
ORI е - ориенталска кремава
ORI f - ориенталска костенуркова
ORI g - ориенталска костенурково-синя
ORI h - ориенталска костенурково-шоколадова
ORI j - ориенталска костенурково-лилава
ORI ns - ориенталска черна опушена
ORI as - ориенталска синя опушена
Качества и поведение
Ориенталските котки са много енергични, игриви и любопитни животни. За тяхното отглеждане е необходим просторен дом за движение и игри.
Произход и развитие
Тонкинската котка е порода, получена от кръстосване на сиамска котка с котка бурма, в резултат на което се е получила красива котка с телосложение на бурма и сиамска окраска. Породата е създадена преди няколко десетилетия, но не е получила веднага признание, тъй като в потомството са се получавали разцепвания на фенотиповете. През 1960 г. породата е била регистрирана от канадската асоциация на любителите на котки и едва през 1978 г. - от американската асоциация на любителите на котки, но шампионски статус е получила едва през май 1984 г. Оттогава породата набира популярност не само на северноамериканския континент, но и по други части на света. Много котки от тази порода са побеждавали на международни фелиноложки изложби поради красивата си окраска, която получила название "норков тип", тъй като по структура и цвят на козината напомня на космената покривка на това животно.
Екстериор и стандарт
Тялото е стройно, дребно и изящно, с добре развита мускулатура и по мнението на някои специалисти може да се сравни с някои египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Ушите са големи, със закръглени
краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят, светещи като скъпоценни камъни - една от отличителните черти на породата. Крайниците са дълги и стройни, а лапите са малки и овални. Опашката е дълга, съразмерна на телосложението. Козината е къса и мека. Окраската на козината е бледосива, с отмети както при сиамската котка, но не така силно изразени.
Цветови варианти : примери
TON b 32 - тонкинска кафява с тъмнокафяви отмети
TON о 32 - тонкинска червено-кафява с шоколадови отмети
TON р 32 - тонкинска бежова с бледокафяви отмети
TON а 32 - тонкинска синьо-сива с тъмносиньо-сиви отмети
TON n 32 - тонкинска бледосива с тъмносиви отмети (платинова)
Качества и поведение
Тонкинските котки остават тъмни до определена възраст, като истинската окраска се проявява едва между 16-18-месечна възраст. Отличават се с прекрасен характер и проявяват голяма любов към хората, което кара притежателите им силно да се привързват към тях.
|
Петерболд (Петербургски сфинкс) |
|
|
|
Добави в Favorites
Направи стартова страница