Произход  и  развитие
     Породата е безкосместа, гола, наречена "лунна котка" и е получена вследствие мутация в щата Онтарио през 1966 г. Първоначално полученият гол котарак бил кръстосан със своята майка и поколението дало началото на нова порода. Освен с отсъствието на космена покривка, породата се характеризира с нежна кожа и намален ръст. Смята се, че безкосмести котки са отглеждали още древните ацтеки, а по-късно и мексиканците. И до днес в Мексико се срещат екземпляри от безпородни безкосмести котки, които през лятото са "голи", а през зимата имат съвсем къса козинка на гърба. Породата е призната от всички световни организации.

Екстериор и стандарт
     Тялото е гъвкаво, тънко и стройно. Главата е триълълна, с клинообразна форма, с леко издадени скули и къс нос. Ушите са широко поставени, големи, със закръглени краища. Очите са дълбоко поставени, леко косо насочени. В зависимост от цвета на кожата могат да бъдат златисти или с меден оттенък. Крайниците са тънки, стройни, с малки овални лапи. Опашката е дълга и завършва със заострен край. Качествените котета от тази порода се раждат напълно голи и остават такива, а други котетата се раждат с къса, много мека бархетна козина, която с възрастта постепенно опадва, като остава леко пухеста само на муцунката и външната страна на ушите, лапите и връхната част на крайниците. Кожата може да бъде с всякакъв цвят и рисунък, като цветът на очите трябва да хармонира на цвета на кожата.

Цветови варианти - примери:
SPH w 61 - канадски сфинкс бял със сини очи
SPH n - канадски сфинкс черен
SPH n 03 - канадски сфинкс черно-бял

Качества и поведение
     Котките от породата сфинкс са повече от всички други породи изложени на простуди, а и заради лошата терморегулация се нуждаят от постоянна висока температура в дома. Не трябва да се подлагат на пряка слънчева светлина, тъй като кожата им е засрашена от изгаряне. Къпят се ежеседмично, защото всякакви нечистотии полепват по тях. Всекидневно се почистват очите и ушите им. Те са спокойни, добродушни и ласкави. Не обичат да ги натискат и мачкат. Трудно се размножават, поради което се срещат изключително рядко.

Произход  и  развитие
     През 1950 г. в поколението на едно поголовие котки в Корнуел се родило кремаво коте с вълнисти козина и вибриси (ген I). Този мутантен тип козина предизвикал консултации с ветеринарни лекари, които посъветвали кръстосването на котето Калибанкер с неговата костенурково-бяла майка, в резултат на което се родили още няколко къдрави котета и била създадена експериментална програма за селекция. Селекционерката г-жа Енисмор след това кръстосала сина на Калибанкер - Подх, с късокосместа сиамка, за да предотврати последствията от близкородственото кръстосване. В поколенията се получавали котета с къдрави, но и с прави косми, които обаче носели в себе си рецесивния рексов ген и по този начин породата успешно се развивала. От момента на появяването на първия мутант до признаването на породата корниш рекс (през 1967 г.) минали 17 години. Породата била официално призната през 1968 г. от всички международни организации.

Екстериор и стандарт
     Тя е една от най-интересните породи котки, която се характеризира с много силно, мускулесто и стройно, средно голямо тяло. Главата е клинообразна, с плосък череп, масивно подбрадие и прав профил (липсва стоп). Ушите са високо поставени, големи, широки в основата, закръглени в краищата и покрити с тънки косъмчета. Очите са средно големи, с бадемовидна форма. Техният цвят хармонира на окраската на козината. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Опашката е дълга, тънка, заострена накрая, покрита с плътни вълнисти косми. Космената покривка е гъста, къса, копринено мека (плюшеноподобна) и къдрава (най-много на гърба и опашката). Вибрисите също са вълнисти и средно дълги. Стандартът признава всякакъв вид разцветки, но белите петна трябва да са симетрични (с изключение на костенуркова шарка в комбинация с бяло), като цветът на очите, носната гъба и възглавничките на лапите трябва да съответстват на окраската на козината.
За недостатъци се смятат много рошава или много къса, както и недостатъчно вълниста козина, асиметрично разположени бели петна, места, лишени от козина, голяма или много дълга или широка глава, малки уши, плътно и мускулесто тяло, недоразвита мускулатура, къса или безкосмена опашка.

Цветови варианти - примери :
Всякакви видове окраски са позволени, но белите петна трябва да са симетрични, с изключение на костенурковата с бяло.
CRX w 61 - корниш рекс бял със сини очи
CRX n 03 - корниш рекс черно-бял биколор

Качества и поведение
     Котките от породата корниш рекс са ласкави, енергични и игриви котки. Когато са в добро настроение, те размахват опашка като кучетата. Заради тази си особеност, а също и заради специфичната космена покривка, понякога ги наричат пуделни котки.

Произход  и  развитие
     През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.

Екстериор и стандарт
     Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен. Крайниците са дълги и стройни, като задните са по дълги от предните, а лапите са средно големи с овална форма. Опашката е тънка, дълга, заострена накрая, покрита с гъсти, къси косми. Козината се състои от къси, нежни, меки и къдрави косми, с подкосмие. Вибрисите са силно развити, средно дълги и вълнисти. Окраската може да бъде разнообразна. Котки със сиамска окраска са известни като си-рекс, която не е призната от FIFе за отделна порода с изключение на екземплярите със сини очи (т. е. с признаци на сиамска порода).
За недостатъци на породата се смятат: оплешивяване, некъдрава козина, много слабо окосмена опашка. Белите петна също се смятат за недостатък (с изключение на костенурковата с бяло).

Цветови варианти - примери :
DRX g 03 - девон рекс синьо-кремав костенурков

Качества и поведение
     Котките от породата девон рекс са енергични и игриви. Обичат ласките и лесно се привързват към членовете на семейството.