|
Добави в Favorites
|
Вие сте решили да си вземете персийско котенце. Това е прекрасно! Благотворното влияние на котката е научно доказана истина. Тя ще Ви дарява с радост, ласки и преданост. Трябва да знаете, че както всеки човек има Акт за раждане (в него е отбелязано: дата на раждане, народност, баща и майка), така и когато се говори за определена порода при котките (персийска, ангорска, британска и т.н.), то тя трябва да има задължително документ за произход - РОДОСЛОВИЕ, в което е отбелязана датата на раждане на котката, нейната порода и ЕМС код, цвят, родители и прародители четири поколения назад и т.н. Независимо, че една котка може много да прилича по външен вид на персийска, ако тя няма родословие НЕ Е ПЕРСИЙСКА КОТКА, а ДОМАШНА КОТКА. На фелиноложка изложба, тя се записва в клас "домашни котки". Има много подвеждащи обяви, умишлени и неумишлени, които предлагат котки с по-дълга космена покривка без родословия за персийски. След време, когато решите да участвате на изложба, да се занимавате с развъдна дейност, или имате проблеми с нейният нрав и характер, разбирате, че сте си взели котка, различна от ПЕРСИЙСКАТА ПОРОДА! Без преувеличение можем да кажем, че съвременната персийската котка в сравнение с други породи е най-опитомена от човека. Който веднъж е имал в дома си персийка, не може да я замени с никоя друга порода. Персийската котка е наслада за окото, с възвишено чувство можем да кажем, че тя е аристократката на котките. Тя е красива и елегантна, пухкава, ласкава, общителна, тиха, послушна и подходяща за отглеждане в апартамент или къща. Забавната, веселата, мирната и нежна персийка - това е идеалният домашен любимец! Ако наистина желаете да притежавате такава персийска котка, задължително си вземете котка с родословие от добро потекло! Най-напред трябва да решите какъв пол да бъде Вашето котенце - мъжко или женско. Мъжките стават по-едри и са по-гальовни, а женските са малко по-самостоятелни и своенравни. Но и при тях си има изключения. След това трябва да решите какъв цвят котенце искате. И не на последно място каква класа да бъде Вашето персийче - изложбено (show), изложбено и за развъдна дейност (breed) или за домашен любимец (pet). SHOW class - Котенцето, което се определя за тази класа, трябва напълно да отговаря на съвременния стандарт на породата. То трябва да бъде от родители с доказани кръвни линии и с отлични родословия, използва се за развъдна дейност. То е изложбен екземпляр и ако собственикът се грижи подходящо за него, е напълно възможно да стане Международен Шампион и по-нагоре. BREED class - Котенцето, което се дефинира като breed, съгласно стандарта на породата, с подходящи грижи е възможно да получи титла Шампион, стига да е добре поддържано в изложбена кондиция. Женското може да се използва за развъдна дейност, а мъжкото е за домашен любимец. В неговото родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". PET class - pet класа е това котенце, което има характерна черта или отличителен белег, който го прави нетипично за съвременния стандарт на породата. Взима се за домашен любимец. В тяхното родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". Цената на този клас котенце е най-ниска. Повече за породата, стандарта и класата на персийската котка, можете да научите в страницата за нея - ТУК. Класата на персийското котенце се определя от селекционера и се потвърждава от развъдната комисия на Дружеството. При покупката може да се подпише "Договор за продажба", но не е задължително. Веднъж вземете ли котенце, Вие ще се грижете за него дълъг период от време, затова не е нужно да взимате първото попаднало Ви персийче, а внимателно да го изберете - това, което е във Вашите мечти и желания. Следващия въпрос е: От къде да го вземете? Еднозначният отговор е: от регистриран развъдник, притежаващ Сертификат, селекциониращ котки само с родословия - SHOW и BREED класа. Развъдник е домът, където се раждат и отглеждат котките. Не купувайте от любители и случайни хора, които ви предлагат котенцето на улицата, не Ви допускат в дома си, в кафене или на пазар за животни. Специализираната литература за животни и фелинолозите отхвърлят купуването на коте от зоомагазини и борси за домашни любимци. След свързването Ви с развъдник, поискайте да отидете в дома, където живеят котенцата, за да видите условията им на отглеждане ( чистота, хигиена ). Вижте общия вид на майката и бащата, както и ваксинациите във ветеринарните им паспорти. Обърнете внимание, котките хранят ли се със специализирана храна за персийски котки. Чистия дом, липсата в него на котешка миризма, много добрия външен вид на всички котки, правилното хранене, говори за доброто отношение и правилното отглеждане на котките в този развъдник. Също така поискайте да видите и ветеринарните паспорти на малките котенца - задължително трябва да са обезпаразитени и ако са навършили определената възраст - ваксинирани. Това донякъде е гаранция за здравето на купуваното от Вас котенце. Задължително поискайте родословието на персийското котенце, което купувате, за да не бъдете подведени и излъгани от обещания. Родословие се издава само на регистриран развъдник, при определени условия и оглед на котилото от развъдната комисия. Вижте всички котенца от котилото. Обърнете внимание на физическото им състояние. Играещите котенца по правило са здрави и се чувстват добре. Те трябва да са чисти, изкъпани, сресани, козинката им да блести ( не мазна и сплъстена ), с ясни живи очи, без изтечения от нослето. Не взимайте коте подсригано, с оголени участъци без козинка или с петна от мазила и мехлеми. Да не са слаби (ребрата да им се броят), с надути коремчета и деформации по ставите. Наблюдавайте всички котенца. Вземете в ръце това, което най-много Ви е харесало. Много е важен първият Ви контакт с него. Ако то не иска да стои във Вас, дърпа се, иска да се отскубне - то по-добре изберете друго котенце. Вашето е това, което се успокои в ръцете Ви и замърка - верен признак, че то Ви е харесало. Не взимайте котенце, което бяга от Вас, крие се в ъгъла или под дивана, изцапано е, кашли се. Ако всички котенца от котилото се държат така - не взимайте никое! Изберете си коте от друто котило или от друто място. Персийското котенце трябва да е преминало на самостоятелно хранене, научено само да ходи в котешката тоалетна и да е навършило възраст най-малко 60 дни. В Европа котетата се продават над 3 месечна възраст. И така, Вие вече сте си в дома със своето персийче. То ще се адаптира в новата обстановка само за няколко часа. Най-напред трябва да му покажете къде се намира котешката тоалетна, храната и водата му. Ползвайте същия вид котешка тоалетна и храни, на които е научено. Давайте му по възможност минерална или преварена вода. Не го прехранвайте! Обръщайте му повече внимание, говорете му и си играйте с него. Някъде Ви очаква идеалният, пухкав приятел. Желаем Ви по-скоро да се срещнете с него. Успех! информация от Интернет и Развъдна комисия на ФДП 
Преди няколко години много от нас не бяха и чували , че съществува такава порода. Защо персийските котки толкова бързо превзеха сърцата ни? С персийски котки можеха да се гордеят само дипломати или хора с добро материално положение, имащи възможност да пътуват до САЩ и някои европейски страни. Популярността на тези “плюшени” любимци до голяма степен се дължи на дългата гъста копринена козина (разбира се, само ако тя се поддържа в добро състояние!), благодарение на която те имат толкова екстравагантен вид. Други характерни черти, с които се отличават персийските котки са голямата им кръгла глава, “поставена” на къс и дебел врат, добре изразено “жабо” от гъста дълга и пухеста козина. Очите на персийките са големи и кръгли, като често са сълзящи (това няма нищо общо със сълзенето, което е причинено от някои заболявания на очите като конюнктивит и др.). Нослето на тези домашни любимци е късо, с изразен стоп (преходът от челото към муцунката на котката). Ушите на котката са малки, широко поставени, със заоблени крайчета, като от тях излизат дълги кичурчета косми. Крайниците на персийската котка са къси и широки. Костната система на това животно е масивна. Опашката му е много пухкава, сравнително къса и със заоблен край (заострената или опашка с възли се счита за дефект). Без преувеличение може да се каже, че персийката е “най-одомашнената” котка. Ласкавият и спокоен характер я прави желана от хора във всяка възраст. Тя е един от най-подходящите домашни любимци, които могат да се гледат без проблем в нашите неголеми градски жилища. Тъй като няма нужда от големи пространства за игри или разходки. Но не си помисляйте да купите персийско коте, само за да имате такова, или защото съседът ви Иванов има и чуждото животинче много ви е харесало! Преди това трябва добре да помислите, дали ще можете да отделяте ежедневно сутрин и вечер поне по 5 минути за грижи. Очитe трябва редовно да се попиват и почистват, а коприненото космено покритие трябва да решите с метално гребенче. Това е от голямо значение за доброто здраве и красивия външен вид на тези животни. Също не трябва да пренебрегвате и разговорите и игрите с бъдещия ваш красавец. Ако желаете да сте притежател на такова чаровно същество, което наистина може да се оприличи на плюшена играчка (но не забравяйте, че е жива), тогава първо помислете за цветовата вариация, която бихте желали да отглеждате. При тази порода, както и при другите, съществува богато разнообразие от едноцветни (бели, черни, сини, кремави, червени, костенуркови) и двуцветни (биколори), с различни комбинации от цветове. Костенурковите котки са от женски пол, а ако се роди мъжко коте, то е импотентно. Остава да помислите какъв пол да е вашето коте - мъжко или женско? Въпреки, че според мен това не е от голямо значение, ако сте решили да вземете персийското коте само като домашен любимец, а не за развъждане. Моето наблюдение показва, че мъжките персийски котки са по-гальовни и изискват повечко внимание, докато женските индивиди са по-своенравни и търсят контакт само, когато им се прииска да отдадете цялото си внимание на тях. Разбира се, всяко правило си има и изключения! От къде да си купим персийско коте? Вече съществуват много магазини и борси за животни, от където всеки може да закупи какви ли не животинчета, но всички известни фелинолози, като Грейс Макхетти, не препоръчват да се взима коте от такова място, поради големия риск от вирусни заболявания и невъзможността да се видят родителите. В повечето случаи се попада на недотам “чистопородно персийче”, а някаква кръстоска. Трябва да подберем животинчето от дом (развъдник), където доброто хранене, отношение и внимание са правило, а и за всеки добър селекционер не е без значение при кого ще отиде, как ще се гледа и при какви условия ще живее неговото коте?! Трябва да изисквате да се видят родителите и техните документи (родословие и медицински паспорт, за да се убедите, че са имунизирани с всички нужни ваксини), което до голяма степен дава някаква гаранция, че потомството е здраво. А сега ще се спра на някои по-важни правила (според мен), които всеки човек, решил да гледа персийско коте, трябва да знае. Всички сме наясно, че котките са едни от най-чистоплътните животни и се грижат сами за хигиената си, като с голямо старание почистват с лапичките си муцуната, ушите и очите, както и цялото си тяло. С тези хигиенни “процедури” животното се занимава постоянно и приучава децата си от най-ранната им възраст. При дългокосместите породи котки стопаните трябва да помагат при грижите, полагани за косменото покритие. Ближейки се, котката поглъща падналите косъмчета, които не са малко, след което натрупвайки се в червата или стомаха, могат да се получават много сложни медицински проблеми. Персийска котка, която редовно решите и храните със специализирана храна, не само ще изглежда добре, но и се чувства отлично. Ето някои от най-нужните принадлежности, с които трябва да се снабдите! Метален гребен с редки зъбци,четка за зъби, която ще използвате за ресане на козинката около очите, ушите и муцунката. Някога може да ви се наложи да ползвате и ножичка, за да отстраните някой силно сплъстен кичур, с който не можете да се справите по никакъв друг начин. От полза ще ви е и металното “гребло”, с което ще придавате пухкавия вид на котето при случаи, когато искате то да е “неповторимо” и на изложба. Към решенето персийското коте трябва да се приучи от най-ранна възраст - при тази процедура се започва с редкия гребен по посока на косъма. След това с по-редкия гребен повтаряте движенията. “Гроумингът” завършва с “греблото”, като решите от основата на косъма нагоре, с леко завъртане на ръката в посока на растежа му. “Греблото” може да се използва само в специални случаи, тъй като прекалената му употреба сваля пуха (подкосъма) и след време вместо очаквания положителен ефект, “персиецът” става доста неугледен и проскубан. Както вече споменах, не трябва да пренебрегвате и очите. Възмножно най-често те трябва да се попиват и мият с борова вода или преварена вода, като за всяко око вземате чисто парче марля или салфетка. Това се прави с движения от външният ръб на окото към нослето. Ако не почиствате очите редовно, при по-светлите окраски (особено при белия цвят), под очите се получават жълто-кафяви петна, които много трудно се отстраняват, ако веднъж са се появили - за да премахнете оцветяването може да са нужни седмици, дори и месец. След почистването и попипването на очите можете да капнете по една капка “Визин” или "Тобрекс" (има ги във всички хуманни аптеки) във всяко око. След всяко хранене (особено при по-младите котета) обръщайте внимание на котешкото “жабо”. Ако има нужда веднага го почистете с влажна кърпа и след това разрешете с гребен. Също трябва да следите чистотата на косменото покритие около опашката и гениталиите след всяко посещение на котешката тоалетна. Ако е нужно, дори можете да намалите дължината на космите на местата, където “персийчето” се цапа най-много. Къпането на персийчето е желателно на 2-3 седмици, а при изложбената подготовка и по-често, като най-добре е да се употребяват специални котешки шампоани с омекотители или антибактериални (могат да се намерят по специализираните зоомагазини), а в краен случай добра работа ще свършат и бебешките шампоани. За процедурата на самото къпане съвети няма - подхожда се индивидуално към всяко коте, внимавайте да не влезе вода в ушите. Следва подсушаване с мека хавлия, а сушенето със сешоар е задължително (към това малките персийски котки привикват бързо) . След всяко къпане се прави цялата процедура“ресане”, след като изсъхне добре котето. Сега, като сме приключили с “разкрасяването” на плюшения приятел, можем да го вземем на ръце, за да се възхищаваме на очарователната му външност. Превод: В. Георгиева 
Това, че котката е едно от най-често срещаните декоративни животни в дома на човека, се обяснява с факта, че за разлика от другите домашни възпитаници почти не изпуска миризма, притежава природна чистоплътност и вроден инстинкт за чистота. Котката е единственото домашно животно, което заравя изпражненията си. Нещо повече - изпитва "чувство за срам", граничещо с ужас, ако бъде наблюдавана в този момент. Тя лесно се приучава на известен порядък и хигиенни навици у дома, разбира се, не без целенасочените действия на стопанина. Котката много бързо "схваща" какво й е разрешено и какво не е желателно да прави. Нейната готовност за приспособяване към домашната обстановка е добра предпоставка още в ранна възраст хигиенните и поведенческите й прояви да бъдат насочени в желана посока. За да бъде обаче винаги в добра кондиция и да доставя естетическа наслада за околните, необходимо е за нея да се отделят специални грижи. Котката, която споделя с човека жилището му, се нуждае от известни грижи за хигиената на тялото й, особено ако често излиза навън. Чистотата е важен фактор за нея и затова тя ежедневно полага големи грижи за своята космена покривка, използвайки за тази цел езика си. Нейният ежедневен тоалет започва от облизването на предните лапички, след което "измива" главата и лицето си и накрая цялото си тяло, като стига и до най-интимните си части, помагайки си с езика и изкривявайки тялото си в най-чудновати пози. През това време котката не бива да бъде смущавана, защото миенето за нея е важен ритуал. Тази хигиенна процедура с езика обаче не се използва само за миене, а и за разхлаждане на тялото, когато е горещо, тъй като тя няма потни жлези. Независимо от тази природна чистоплътност на домашния любимец, неговият естетичен външен вид и красота са много важни за хигиената в дома, както и за опазване здравето на котката и на живеещите с нея хора. За тази цел е необходимо редовно да се оглежда повърхността на тялото й, като се обръща внимание на кожни изменения, които може да се дължат на външни паразити, екземи, алергизиране, наранявания и др., и незабавно да се вземат мерки за премахването им. При необходимост от специализирана намеса трябва да се потърсят услугите на ветеринарен лекар. Къпането е хигиенна мярка, която спада към периодичните грижи за тялото и козината на котката. За първи път подрастващото коте трябва да се изкъпе след навършване на 1,5-месечна възраст. След това тази процедура се извършва един път месечно. По-честото къпане е вредно за котката, тъй като отмива от козината й мазнината, произвеждана от кожните мастни жлези, и вследствие на това косъмът става сух и трошлив, а космената покривка - пропусклива за водата. Освен това при честото къпане се отнемат витамините и минералните вещества, които се съдържат в козината и които котката чрез близането си набавя. Това не се отнася за дългокосместите котки (персийките), поради дължината на козината, те не могат добре да я облизват и трябва да се къпят по-често - 2-3 пъти месечно. Обикновено къпането се извършва в голям устойчив съд (вана, леген, корито и др.). На дъното на съда се поставя гумена назъбена изтривалка или в краен случай - плътно здраво парче плат, за да не се хлъзгат лапите на животното. Водата трябва да е с температура в границите на 30-35°С, като водната повърхност не бива да надхвърля средата на корема на котката, за да се запази чувството за сигурност у животното. За къпането се използват специални шампоани за котки или безвреден мек сапун (за бръснене, катранен, серен и др.). При изложбените екземпляри се използват по-качествени шампоани от реномирани производители, съобразени с породата, цвета и типа козина на котката. Най-напред се поливат с канче и се измиват тялото и крайниците, а накрая - главата, като се внимава да не влезе вода или сапунена пяна в очите и ушите. За изплакване е най-добре да се използва ръчен душ до окончателното премахване на пяната. При необходимост процедурата може да се повтори. Следва грижливо избърсване със затоплена хавлиена кърпа и добре подсушаване със сешоар. След това котката се оставя в затоплено помещение до окончателното изсъхване на козината й, тъй като съществува опасност от простуда. Процедурата завършва при полудългокосместите и дългокосместите породи котки със сресване с подходящи аксесоари. Хигиената на жилището изисква лапите и областта около ануса по-често да бъдат почиствани с влажна хавлиена кърпа, към която манипулация котката лесно привиква. Известно е, че котката е много чистоплътно животно и че по-лага големи грижи за своята хигиена, ближейки козината си ежедневно и дори всеки час. Лизането на космената покривка се е затвърдило в процеса на еволюцията, хилядолетия наред, още когато котката е била в диво състояние и козината й не бивало да изпуска абсолютно никаква миризма, за да не може жертвата да я подуши и избяга. Но чрез лизането на козината си тя изпълнява и друга важна функция - набавя жизненонеобходимите за организма й вещества. Лизането на космената покривка съвсем не е достатъчно за поддържане на доброто й състояние, особено що се отнася до дългокосместите породи. Ето защо се изискват допълнителни грижи за космената покривка. За целта е необходим набор от тоалетни принадлежности: ножица, четка от естествена четина, метален гребен с редки и гъсти заоблени зъбци, гумени масажни ръкавици и др. Не се препоръчват пластмасовите четки и гребени, тъй като предизвикват наелектризиране на космената покривка, дължащо се на електростатичните й свойства. Естествено е, че при котките от късокосместите породи грижите за поддържане на козината в добър вид са най-малки. Достатъчно е един път на три дни тя да се почиства с мека четка, което оказва масажиращ ефект и стимулира кожното кръвоснабдяване. По този начин се отстраняват полепнали частици и космени спластявания, както и кожни паразити. Може да се използват също гумена четка и гумени масажни ръкавици, като четкането и масажирането се извършват само по посока на косъма. Накрая за изтриване и окончателно отстраняване на опадалите косми и за общо заглаждане на космената покривка се използва влажна кърпа или гюдерия (мека кожена кърпа). По-големи грижи създават котките от полудъгокосместите и дългокосместите породи, които изискват всекидневно ресане и четкане особено когато сменят космите си. Те трябва да се сресват грижливо, като се внимава да не им се причинява болка. Самата процедура започва с разресване с едрозъбест гребен, след това с гьстозъбест и накрая - с четка. Ако се установят космени сплъстявания, те се оправят с пръсти преди разчесването, а ако това е невъзможно - внимателно се отскубват. Ресането завършва по същия начин, както при късокосместите породи - изтриване с мека влажна кърпа за окончателно премахване на опадали косми. Всички тези манипулации по грижите за козината придават на котката красив външен вид и подобряват общото й здравословно състояние. Препоръчително е и всекидневно даване на витамини за козината, особенно на дългокосместите породи. Смяната на космите представлява нормален физиологичен процес, който се осъществява еднократно в млада възраст и периодично през целия жизнен път на котката. При малките котета, в периода между 4- и 6-месечна възраст, започва постепенно опадане на временните "бебешки" косми и на тяхно място пониквата нови постоянни косми. По този начин котешкият организъм се освобождава от младите и неразвити косми, заменяйки ги c постоянна космена покривка. При възрастната котка се наблюдава периодична смяна на космите, наречена линеене, която е тясно свързана със сезона. Това се извършва два пъти годишно - през пролетта и есента. Процесът е постепенен и бавен и може да продължи доста дълго, до пълната подмяна на космената покривка. През есента, преди настъпването на студения зимен сезон, лятната рехава козина се подменя с по-плътна и твърда космена покривка, която трябва да предпазва котката от студ (особено в природна среда). В началото на пролетта, след края на зимния сезон, гъстата топла козина става излишна и организмът на котката се освобождава от нея. Тази двукратна смяна на космите е нормално явление, еволюционно затвърден физиологичен процес, целящ да създаде по-благоприятни условия за съществуване на котката. При смяна на космената покривка трябва да се отделя голямо внимание на допълнителните всекидневни грижи за козината - ресане и четкане, чрез които се отстраняват падащите косми. В противен случай котката ги поглъща, ближейки се, а това може да доведе до смущения в храносмилателния й тракт. Опадането на косми при линеенето не бива да тревожи собствениците на котки, доколкото това е нормално периодично явление, но когато падат цели кичури от козината, при което остават оголени кожни участъци, задължително трябва да се провери дали не се е появило някакво кожно заболяване, изискващо незабавна намеса на ветеринарен специалист. Мястото около очите на здравата котка трябва да бъде чисто. Понякога в очните ъгълчета сутрин се забелязва секрет със сивкав цвят (т. нар. гурели) или леко слепване на клепачите, от което котката придобива неугледен вид. В такъв случай гурелите се почистват внимателно с късче памук, напоено с 3%-ов воден разтвор на борова киселина (известен като борова вода). Памукът се прокарва от външния очен ъгъл към носа, като за всяко око се използва чисто късче памук. Ако се забележи зачервяване, гнойни секрети от очите или подуване на клепачите, както и отпускане на третия клепач, което може да е симптом за някоя инфекциозна болест, незабавно трябва да се потърси помощта на ветеринарен лекар. Обикновено ушите на здравата котка са чисти и не се нуждаят от специални грижи. Често обаче от падащи косми, слепващи се с отделяната сяра, се образува плътна маса (т. нар. ушна кал), която може да запуши слуховия канал и да го възпали. Ето защо ушите трябва периодично да се проверяват. Оглежда се ушната раковина и видимата част на ушния канал и при забелязване на сплъстени косми или ронливи тъмни струпеи (съмнение за крастни кърлежчета) те се отстраняват внимателно с късче памук, напоено с вазелин или растително масло (леко затоплени), което се прокарва по вътрешната повърхност на ушната раковина. При констатиране на силно замърсяване - вътрешната повърхност се обработва с 3%-ов разтвор на кислородна вода. Слуховият канал се почиства с клечки за уши. Извършват се леки, въртеливи движения, при което клечката за уши се вкарва много внимателно в ушния канал, но в никакъв случай в дълбочина, защото съществува опасност от увреждане тъпанчето на ухото. По време на къпане е желателно ушите на котката да се запушат с тампончета от памук, за да се избегне попадането на вода, което може да има неприятни болестни последици. При проявени симптоми на ушно възпаление - тръскане на глава, чести опити за чесане с лапата и неразположение, се изисква намесата на ветеринарен специалист. При здравата котка носът е хладен на пипане, леко влажен и не е необходимо да се полагат особени грижи за него. При замърсяване трябва да се почисти с влажна кърпа. Ако се появят изтечения от носа или се установи суха и напукана носна гъба, може да се предположи, че котката има повишена температура, което насочва към някакво заболяване и изисква задължително термометриране. В случай че измерената температура е по-висока от 39,5°С, е наложително да се потърси помощта на ветеринарен лекар за изясняване на диагнозата и провеждане на необходимото лечение. Зъбите на здравата котка трябва да бъдат бели и чисти. За да се поддържат такива, е необходимо тя да бъде хранена редовно с твърда храна (гранули), която почиства до известна степен зъбите и препятства образуването на налепи и зъбен камък. Обратно, консумирането само на мека храна допринася за образуването на тези наслагвания. Поради това устната кухина трябва периодично да се преглежда и при установяване на жълт налеп по зъбите той да се отстрани с мека четка за зъби със зъбна паста или с чисто парченце плат, потопено в кашица от сода бикарбонат и счукан тебешир (по равни части). За предпазване от образуването на зъбен камък един път седмично зъбите се промиват с чист лимонов сок. Тази хигиенна процедура не се възприема с охота от всяка котка, за която това са неприятни усещания. Ето защо е препоръчително да се предприема само при образуван зъбен камък, вследствие на който венците са възпалени. В такъв случай е най-добре да се консултирате с ветеринарен лекар, а като долекарска помощ възпалените венци се намазват със слаб (бледорозов) разтвор на калиев перманганат. Обикновено след излизане навън в дъждовно или зимно време между пръстите и възглавничките на лапите често се задържат нечистотии, кал, осили, клечици, парченца лед и др. Най-често котката сама ги почиства със зъбите и грапавия си език. Но винаги след прибиране у дома лапите и междупръстията трябва да се преглеждат, да се почистват и да се изтриват с влажна кърпа.
В природна среда котките редовно шлифоват ноктите си най-често в дънерите на дърветата. При силно израстване на ноктите за подрязването им може да се използва нокторезачка, като трябва да се внимава да не се засегнат кръвоносни съдове и нервни окончания, които са в близост до нечувствителния слой на нокътя (вж. снимката). Подрязаните нокти се изпиляват с пиличка за нокти. При участване на котката на изложба, тази процедура е задължителна. "Енциклопедия за котката"
Храните за котки можем да разделим на три отделни категории, въз основа на качеството, цената и съставките: клас "икономичен", клас "премиум" и клас "супер премиум". "Икономична" храна Продуктите в тази категория като цяло са разработени, използвайки субпродукти от месо, зърнени продукти и зеленчуци. Тези съставки са с по-ниска енергийна стойност в сравнение с животинските протеини и мазнини, и като цяло са по-трудно храносмилаеми. Макар, че препоръчителните дневни дажби са сравнително високи, по-ниската цена на килограм ги прави по-атрактивни за клиентите - много от които за пръв път навлизат в този пазарен сегмент. Тези продукти често се продават в супермаркетите и хипермаркетите и се предлагат и под различни собствени марки на магазините. "Премиум" храна Тази категория включва най-широката гама от продукти и марки. Храните за котки от клас "премиум" обикновенно са с по-високи нива на животински протеини в сравнение с най-ниския клас храни. Разликите в качеството могат да се видят и при внимателно прочитане на етикетите, така че да се разпознаят разликите в нивата на различните съставки, протеини, мазнини и качество на съставките в сравнение с ниския клас храни. Има два начина на деклариране на съставките върху опаковката: - Съставките са изредени в групи - например зърнени продукти, месо и месни субпродукти. Това дава флексабилност на производителя да променя специфичните суровини, като се постига правилна крайна формула. - Съставките са отбелязани според отделните суровини - например царевица или птиче месо. Това гарантира, че производителя винаги използва едни и същи суровини, за да постигне рецептата. Това осигурява в по-висока степен качеството на продукта. Като цяло, храните от клас премиум предлагат качествена пълноценна и балансирана храна, за да посрещнат всички нужди на домашните любимци. "Супер Премиум" храна Продуктите, спадащи към тази категория са произведени от по-висококачествени, отбрани суровини и като цяло съдържат уникални функционални съставки, които осигуряват специфични ползи за здравето на животното. Повечето от марките, попадащи в тази категория се дистрибутират изключително чрез специализираните магазини, клиники и развъдници. По-високото качество на продуктите се определя от: - високи енергийни нива, висока храносмилаемост - храната е изключително апетитна за котките - препоръчителните дневни дажби са по-малки в сравнение с тези при продуктите от по-ниски категории - суровините са описани отделно върху опаковката, като най-големият дял в рецептата идва от животински протеини и мазнини - някои марки храни не съдържат изкуствени оцветители или консерванти, и са произведени с прясно месо като първа съставка. Ако храните домашните си любимци с храни клас "супер премиум" може да очаквате видими физически ефекти върху здравето и цялостното им благосъстояние. Защо трябва да използвате "супер премиум" храни? 1. Правилното хранене ще доведе до дълъг и здравословен живот на Вашата котка. 2. Може да видите резултатите със собствените си очи: - здрава и блестяща козина след няколко седмици - по-добра консистенция на изпражненията (твърди и добре оформени) - по-малък обем на изпражненията след няколко дни. 3. Използването на храна от този клас може да ограничи броя на посещенията при ветеринаря, особено с остаряването на котката Ви. 4. Цената за хранене на ден е по-ниска отколкото очаквате. Количеството храна, приемано при хранене с клас "супер премиум" е по-малко в сравнение с "икономичните" храни. Според кг на котката то е: - за клас "супер премиум" - 40 - 80 грама за ден - за клас "икономична" - 100 - 250 грама за ден. Перфектния режим и начин на хранене на домашния любимец изисква да се знаят и спазват следните 12 основни правила: 1. Мястото за хранене на котката трябва да бъде постоянно и избрано там, където няма да й се пречи. Тя предпочита да се храни сама, но привиква и в компанията на нейния стопанин. 2. При изваждане на храната от хладилника тя не бива да се дава веднага, а едва след нейното темпериране до стайна температура. 3. Твърде еднообразното хранене (само риба, месо, дроб и др.) трябва да се избягва. Дори котката да е доволна от това меню, не трябва да се допуска в никакъв случай, тъй като довежда до появата на различни заболявания. 4. На котките трябва да се дава разнообразна храна. В това отношение готовите храни предлагат широк асортимент от различен тип храна, удовлетворяваща вкуса на всяка котка. Преминаването към друг тип храна обаче, трябва се осъществява постепенно, като новата се добавя и размесва с досегашната храна, първоначално в малко, а след това във все по-голямо количество, докато накрая се премине изцяло на нея. 5. Честа грешка е престараването с даването на витамини и минерални вещества в храната. Пълноценната готова храна съдържа необходимото количество витаними, макро- и микроелементи и всяка добавка от тях води до излишното им натрупване в организма на котката, което води до заболяване. 6. Не трябва в никакъв случай на котката да се дават кости, тъй като малките задавят, а големите може да доведат до фрактура на зъбите или на челюстите. 7. Не трябва да се предлага на котката готова кучешка храна, тъй като тя е значително по-различна - съдържа много по-малко количество белтъчини и мазнини от котешката, и довежда до недохранване и недоимъчни болести. 8. Не трябва да се дават на котката подсладени млечни продукти, както и шоколад или шоколадови изделия, които водят до наднормено тегло и кариес на зъбите. 9. Не трябва да се оставят хранителни остатъци в купичката на котката, тъй като те може да се вкиснат или да бъдат замърсени от мухи или други насекоми с микроорганизми. Котката обича чистотата, поради което хранилката трябва винаги да е добре измита. Нейната купичка трябва ясно да се различава от другите домакински съдове, тъй като някои котки, които се хранят в такива съдове, често си позволяват да посягат към чиниите с храна на масата, предназначена за хората. 10. Купичката за вода е необходимо винаги да бъде чиста. В нея трябва да има постоянно темперирана до стайна температура вода, която през няколко часа да се излива и пълни с прясна вода. 11. Понякога някои котки са много предирчиви към предложената им храна и дори са способни да гладуват, ако не я "одобрят". Това не бива да се допуска, защото може да навреди на здравословното им състояние. Необходимо е да се предложи по-голямо хранително разнообразие, за да не може котката да откаже категорично промяната. В случай, че тя отказва да се храни, може да се остави за 1-2 дни на гладна диета без опастност, ако тя е здрава. Ако обаче липсата на апетит се придружава от повръщане или диария, необходимо е незабавно да се потърси помощта на ветеринарен лекар. 12. След нахранване на котката необходимо е да й се осигури спокойствие и покой, като няколко часа не бива да се играе с нея. Д-р Веселин Денков "Енциклопедия за котката"
Много хора се разделят с домашните си любимци, ако в къщата им се очаква бебе или вече има малко дете. Но не е невъзможно те да съжителстват и заедно. Изискват се малко повече грижи и внимание. Хигиената в един такъв дом трябва да бъде отлична, което означава отделни пространства за бременната жена или малкия човек и животните. В малък апартамент това е по-трудно осъществимо. Поддържането на изрядна чистота означава и повече работа за този, който основно се грижи за котката или кучето в дома, е мнението на д-р Татяна Василева, педиатър.
За да не се разделяте, трябва просто правилно да се ваксинират кучето и котката. Спазват ли се някои основни правила, опасността от зоонози ( болести, предавани от животните на човека) ще бъде елиминирана, е мнението на д-р Светла Кечеджиева, ветеринарен специалист. Ваксинираните животни изграждат имунитет за една година. Необходима е и ежегодна реваксинация, включително и при възрастните животни. Ваксината за кучета задължително да включва компоненти против болестите лептоспироза и бяс, защото един от щамовете на лептоспирозата е опасен и за човека. Препъръчително е в дом с малки деца или родилки, освен кучетата и котките, морските свинчета и декоративните зайчета също трябва да се имунизират, съветва ветеринарната специалистка. Все пак по-безопасно е около бременната жена и бебето да няма домашни кучета. Те са по опасни, тъй като по тях, често се "залепват " бълхи и кърлежи от честите разходки навън. Редовното и правилно външно обезпаразитяване с качествени препарати с дълго действие, нетоксични за хората, осигурява непрекъсната защита. Веднъж месечно домашния любимец е задължително да поеме и комбиниран препарат срещу вътрешни паразити, някои от които имат кратък цикъл на развитие. Тези редовни грижи гарантират и друго - животното вкъщи не отделя яйца на паразити. Спазват ли се тези изисквания, съжителството между бременната жена, бебето и четириногото у дома е безопасно, категорична е д-р Кечеджиева. Много често бъдещите майки се тревожат и от друго - че котките им са преносители но токсоплазмоза. За да спрат притесненията, предварително се правят фекални и серологични изследвания, които ще установят това. За личното й спокойствие е добре бременната жена или родилка да не се грижи за чистотата на отходното легенче на писаната си. Това "удоволствие" временно може да бъде отстъпено на съпруга или друг член от семейството. Грешно е схващането, че токсоплазмозата е типична само за котките. Преносители са и всички селскостопански, както и останалите домашни животни, твърди ветеринарката. И допълва, че болестта много рядко протича с изразени клинични признаци, по-често е скрита. Който обаче е прекарал веднъж болестта, има вече изградени антитела. По-скоро да изострим вниманието за опасностите от зарази към родилки и малки деца, които крият детските площадки с пясък, тревните площи или улицата, безстопанствените (улични) кучета и котки, за които никой не се грижи и обезпаразитява. Основният извод е - ваксинирайте и обезпаразитявайте редовно Вашият домашен любимец и съжителството Ви с него няма да застрашава здравето на Вашето семейство. Марияна Павлова журналист, в-к "Марица" |
Направи стартова страница