Фелиноложко дружество Пловдив

ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВЪДНАТА ДЕЙНОСТ
НА ЧИСТОПОРОДНИ КОТКИ

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Настоящият правилник се издава от Фелиноложко дружество Пловдив и определя начина на регистрация и провеждане на развъдната дейност на чистопородни котки.
2. При изготвянето правилникът е съобразен с изискванията на Международните фелиноложки федерации - FFE, WCF и FIFe.
3. Развъдната комисия и консултантите по развъдната дейност определят и регулират племенната и развъдната дейност при котките.
4. Селекционер (човекът, който отглежда и развъжда котките) в смисъла на този правилник е всеки гражданин, член на Фелиноложко дружество Пловдив, който притежава поне една женска котка, годна за разплод, регистрирана в Племенната книга на Дружеството.
5. Селекционерът контактува с консултанта по развъдната дейност, но във важни случаи може да се обръща пряко към развъдната комисия.

II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЕЛЕКЦИОНЕРА

1. Селекционерът има право:
а) да регистрира и притежава запазено име на развъдника си;
б) да отглежда котки с родословия;
в) да отглежда котки без родословия, само ако са кастрирани;
г) да предлага разплоден мъжки котарак при поискване;
д) да се обръща към развъдната комисия по интересуващи го въпроси;
2. Селекционерът е длъжен:
а) да се грижи добре за животните, които отглежда, и да им осигурява оптимални жизнени условия, храна и медицински грижи;
б) стриктно да води дневник за запложданията и ражданията и да го предоставя за контрол на консултанта по развъдната дейност;
в) своевременно да подаде “Заявка за запис на котилото в Племенната книга” в развъдната комисия - до четвъртата седмица от раждането;
г) помещението в което се отглеждат котките, да не бъде по-малко от 6 кв. м., за да могат те да се движат сравнително свободно;
д) да спазва етични норми на отглеждане, племенна работа и продажба на котките в съответствие с развъдния правилник и закона за защита на животните;
е) в случай, че се появи заболяване на котките, селекционерът е длъжен да спазва необходимата карантина: да не посещава изложби, да не продава котета, да не допуска външен котарак и да не предоставя свой котарак на други селекционери. Ветеринарният лекар е този, който решава колко дълго да продължи карантината.
ж) да осигури възможност за проверки на консултанта по развъдната дейност или развъдната комисия. По време на проверката, те имат право да потърсят съдействието на ветеринарен лекар.
3.Селекционерът няма право:
а) да отглежда в развъдника котки без родословие;
б) да отглежда потомство без родословие от родители, които имат такова;
в) да използва за разплод животни без доказана разплодна способност или да събира разплодни животни с котки без родословие;
г) да нарушава нормалното анатомично телосложение и физиологичните функции на здравите котки (ампутация на ноктите, операция на гласните струни), освен кастриране.

III. ПЛЕМЕННА ДЕЙНОСТ

1. За племенна дейност се използват само здрави животни с разрешена разплодна способност след навършване на десетмесечна възраст.
2. Заплождане с котарак, който не е член на Фелиноложко дружество Пловдив, се одобрява предварително от развъдната комисия.
3. Селекционерът съобщава на консултанта за раждането на котетата до седем дни след раждането. Ако се родят повече от шест живи котета, селекционерът съобщава за това веднага.
4. Имената на котетата от едно котило трябва да започват с една и съща буква (това може да е произволна буква). Следващото котило от същия развъдник (от която и да е котка) започва със следващата буква от азбуката. В акта за заплождане се записват първо мъжките котета, после женските. Акта за заплождане се предава за Племенната книга (LO).
5. При издаване на родословие се спазват условията, отразени в глави VII и ІХ.
6.Когато в даден развъдник периодично се наблюдават чести вродени малформации при котетата или когато те не се развиват достатъчно добре, развъдната комисия е длъжна да изясни случая и по възможност да отстрани недостатъците.
7.Разплодната котка може да има най-много две живи котила през една календарна година. Селекционерът трябва да вземе необходимите мерки, за да не се случи непредвидено заплождане.
8. Разплодните котки могат да се използват за развъдна дейност до навършване на шестгодишна възраст. С писмено разрешение на развъдната комисия този срок може да бъде удължен до осем годишна възраст, при условие, че здравословното състояние на животното отговаря за това.
9. Родословие (pedigree) се издава обикновено на шест котета от котилото. Когато се родят повече и селекционерът има възвожността да осигури изхранване и отглеждане (например с друга майка-кърмачка) и котетата се развиват добре, родословие се издава на всички котета.
10. За изпълнението на т. 9 се изисква съгласието на консултанта. Той извършва два огледа: първият е на 3-4 дни от раждането на котетата, а другият на 4-5 седмична възраст.
11. При продажба котета трябва да са преминали към самостоятелно хранене, но не по-малки от осемседмична възраст.
12. Не е задължително, но се препоръчва подписването на писмен договор за покупко-продажба.

VІ. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАЗВЪДНА ДЕЙНОСТ
И РАЗВЪДНА ДЕЙНОСТ МЕЖДУ РОДНИНИ

1. За развъдна дейност между роднини се счита заплождане между братя и сестри (може и от различни по време котила) и между родители и деца.
2. За да се осъществи такова заплождане, трябва да бъде изяснена целта му. Изисква се съгласие от развъдната комисия - в случай, че става дума за направлявана и контролирана развъдна дейност. Такива котила се контролират строго от развъдната комисия на дружеството.
3. Тези правила са валидни и за експерименталната развъдна дейност, когато се заплождат котки от различни породи или се събират иначе несъвместими котки с цел получаване на нови цветови комбинации или породи. За експерименталната развъдна дейност развъдната комисия има право да определи специални условия, които могат и да не съответстват на развъдния правилник.
4. Записването на такива котета в експерименталната племенна книга (RIEX) става след като се оценят от развъдната комисия на вързаст 6-10 месеца.

V. РАЗПЛОДНА СПОСОБНОСТ НА КОТКИТЕ

1. Понятието разплодна способност на мъжките и женските котки означава, че са изпълнени необходимите условия в развъдния правилник, за да бъде използвано животното за разплод.
2. Котката получва разплодна способност въз основа на съдийско заключение на изложба на котки според правилника за провеждане на изложби. Разплодна способност може да бъде получена и в чужбина.
3. За да получи разплодна способност, животното участва в клас “открит” - над десетмесечна възраст. Котараците трябва да получат оценка “Отличен” на Национална или на Международна изложба, а котките оценка “Отличен” или “Мн. добър”.
4. Ако животното е внесено от чуждестранен клуб или федерация, където е получило разплодна способност на съответна изложба и има документ за това, то този документ се признава от Дружеството. Признават се и получените титли в чужбина.
5. Разплодна способност, получена според правилата на т. 2, 3 и 4 важи две години.
6. Разплодната способност на животното, получило шампионска титла, е постоянна. Постоянна разплодна способност се признава на животно, навършило 5 години и е получило най-малко три отлични оценки на Национални или Международни изложби, като поне една от оценките е получена на възраст над 3 години.
7.Титлите и разплодната способност се отразяват в Племенната книга.
8. При определени условия след оглед, развъдната комисия може да разреши животното да бъде оценено с цел получаване на разплодна способност и без да е посещавало изложба.
9. Предложение за отнемане на разплодната способност може да бъде направено от съдията на дадена изложба, когато той забележи дефект на животното. Той съгласува своето решение с още един съдия в присъствието на селекционера. Консултантът също има право да предложи отнемане на разплодната способност, когато забележи повтарящи се дефекти на потомството или на самото животно.
10. Развъдната комисия разглежда всеки конкретен случай и взима окончателно решение за отнемане на разплодната способност за известно време или завинаги.
11. На специализирани изложби имат право да участват и животни с цел получаване на разплодна способност без да се състезават с останалите, когато след операция или болест имат придобит дефект във външния вид. Това трябва да се потвърди писменно от ветеринарния лекар, лекувал животното. В този случай оценката не е анонимна, а се изисква представяне на родословието.

VІ. РАЗПЛОДНИ МЪЖКИ ЖИВОТНИ И УСЛОВИЯ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕ

1. Разплоден котарак е котарак навършил десет месеца и получил разплодната си способност по начин, описан по-горе в глава V.
2. Обикновено котката се донася при котарака, но са възможни и друти варианти. Селекционерите имат право да изискват един от друг документи за ваксинация, родословие, дневник за запложданията и ражданията и др.
3.Условията за заплождане се определят от двамата селекционери. Желателно е да се подпише “Договор за заплождане”.
4. По време на едно разгонване се допуска заплождане само с един котарак. Друг котарак се допуска минимум след 3 седмици.
5. Един котарак може да бъде използван за заплождане на две женски минимум през 2 седмици.

VІІ. РОДОСЛОВИЯ (PEDIGREE)

1. Родословия се издават по молба на селекционера и данните се вписват в Племенната книга. Тя съдържа следните раздели :
а) списък на развъдниците;
б) списък на селекционерите;
в) списък на разплодните мъжки животни;
г) списък на разплодните женски животни;
д) списък на родените котенца в развъдниците;
2. Условията за издаване на родословие са следните:
а) селекционерът да е редовен член на Фелиноложко дружество Пловдив;
б) селекционерът отговаря на условията от гл. ІХ - “ Племенна работа при котките и регистрация на приплодите”;
в) молбата за издаване на родословие е на базата на следните документи и дейности:
- представени са родословията на двамата родители;
- мъжкото и женско животно имат призната разплодна способност в момента на заплождането;
- раждането на котетата е съобщено в определения срок;
- консултантът е попълнил “Акт за оглед” на котилото;
- молбата за издаване на родословието е била изпратена до 8 седмици от раждането на котетата.
3. Родословия не се издават ако:
а) селекционерът е наказан и му е отказана временно или постоянно племенна работа или селекционна дейност;
б) консултантът не е дал писменото си съгласие за дадено заплождане;
в) консултантът е препоръчал да не се издават родословия в дадения случай;
г) цветовете на котетата не отговарят на цвета на родителите и прародителите или са от друга порода;
4. Ако селекционерът е едновременно и консултант, то неговата развъдна дейност се контролира от развъдната комисия.
5. Родословията се издават в срок до 15 дни от изпращането на “Акта за раждане”.
6. При загубено или унищожено родословие се издава дубликат при по-висока такса.
7. Записването в Племенната книга на всички новородени котета от даден развъдник е задължително.
8. Родословията на котетата, записвани в експерименталната племенна книга, трябва ясно да са отбелязани в празните графи с надпис “експериментално развъждане”.

VІІІ. РАЗВЪДНИЦИ

1. Името на развъдника е запазено название за даден селекционер, редовен член на Фелиноложко дружество Пловдив. То му дава право да провежда племенна работа според правилника за развъдна дейност.
2. Селекционерът има право само на един развъдник и названието му не се променя.
3. Преди първото котило селекционерът подава “Заявка за регистрация на развъдник” за определяне на име на развъдника и регистрация на наличните разплодни котки. Името се съгласува с развъдната комисия и се записва в племенната книга.
4. Названието на развъдника да не съдържа повече от две думи, общо не повече от 12 символа.
5. Регистрирано име не може да се използва от друг селекционер.
6. Името на развъдника заедно със собственото име на котето определят цялото име на котето, което не трябва да превишава 35 символа.
7. Името на развъдника се поставя пред или след името на животното, по решение на селекционера.
8. Когато в развъдника постъпи коте от друг развъдник, то името му не се променя, а след цялото му име се поставя приставка “of“ и името на новият развъдник.
9. Собственик на развъдник има право, на изложба на Дружеството, да учреди специален приз и награда, която се връчва от Наградната комисия.
10.Развъдникът се закрива, ако селекционерът се е отказал по собствена причина или е бил наказан. Името на развъдника може да се използва отново след 20 години.

ІХ. РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРИПЛОДИТЕ И
ПЛЕМЕННА РАБОТА ПРИ КОТКИТЕ

1. Регистрация на приплодите и племенната работа при котките се осъществява от развъдната комисия, която води две книги:
а) Главната племенна книга на котките - “LO”;
б) Eкспериментална племенна книга на котките - “RIEX”;
2. В двете Племенни книги се записват котки само на редовни членове на Фелиноложко дружество Пловдив.
3. След раждането на котетата, до 8 седмици те трябва да се запишат в Племенната книга.
4. Котка, внесена от чужбина, трябва до един месец да се запише в Племенната книга, като първо трябва да бъде проверено родословието й.
5. В Главната племенна книга се записват животни, които отговарят на породата си, неговите родители и прародители до три поколения назад са от същата порода и са записани в нашата Племенната книга или в Племенната книга на друга организация.
6. В Експерименталната племенна книга се записват животни, които отговарят поне на едно от следните условия (освен условията по т. 2 и т.3):
а) животното е от призната порода, за която съществува изложбен клас “начинаещи”. Женското или мъжкото животно трябва в клас “начинаещи” да получат оценка “Отличен” на изложба, проведена според правилника за провеждане на изложбите.
б) животното е родено в резултат на кръстосване за получаване на нова порода или нов цветови вариант в дадена порода вследствие на експеримент, позволен от Развъдната комисия. Такова животно се наблюдава и класифицира от Развъдната комисия на възраст от 6 до 10 месеца.
в) в изключителни случаи в Експерименталната племенна книга може да се запише животно, което не принадлежи към призната порода и не е родено в резултат на позволен експеримент, ако е от полза за получаването на нова порода котки. Записването се осъществява чак след представянето му на изложба (в случай, че съществува макар и приблизителен стандарт) и след съгласието на развъдната комисия, тогава му се издава експериментално родословие.
7. Животни, записани в Експерименталната племенна книга (според т. 6в) могат да бъдат записани в Главната племенна книга чак след признаване на новата порода или новия цветови вариант, изцяло отговарят на стандарта и родителите им до трета генерация назад са записани в Експерименталната или Главната племенна книга. Тогава се издава родословие без надпис “експериментално развъждане”.
8. Оценка за това, дали дадено животно отговаря на стандарта, е необходимо да се направи на изложба според обичайните правила за провеждане на изложби и ако вече съществува окончателен стандарт за нова порода или цветови вариант.
9. При смърт или загубване на животното селекционерът е длъжен да съобщи в Дружеството, за да се отпише името му от племенните книги.

<< нагоре >>