Произход  и  развитие
     Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване. А за да може да ходи по дълбокия сняг, е било необходимо да има едри, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът с приет и утвърден от нея през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от всички международни организации.

Екстериор и стандарт
     Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затьпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките. Цялостно котката трябва да изглежда равномерно окосмена. Окраската според стандарта може да бъде всякаква, но се предпочита с агути-фактор. Недостатъци на породата са рязко изразен стоп, твърди осилести косми, ватено подкосмие или тънък косъм.

Цветовите варианти:
SIВ 21 - сибирска котка с агути-фактор
SIВ 21 03 - сибирска котка с агути фактор с бяло
SIВ - сибирска котка без агути-фактор
SIB 03 - сибирска котка без агути-фактор с бяло


Качества и поведение
     Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й.

Произход  и  развитие
     Породата е създадена през 1960 г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка с име Жозефина, заплодена от сиамски котарак с име Регед. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникалено качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла - поради тази причина породата била наречена така (от англ. гаgdoll-парцалена кукла). Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими. Те не умеели да се бият и били лесна плячка за други животни, враждебно настроени към тях. Котките от тази порода били способни да легнат да спят по средата на улицата. Тялото им не е крехко, но те трябва да бъдат пазени далеч от други животни или от деца, които могат да ги наранят. За първи път представители на породата участвали на фелиноложка изложба през 1965 г. в САЩ. През същата година породата била призната от СFА в САЩ, а по-късно и от останалите международни организации.

Екстериор и стандарт
     На външен вид регдол прилича на бирманската котка, но при нея са по-широки гърдите, по-масивна е задната част на тялото и има средно дълги и по-дебели крайници с големи овални лапи. Главата е дълга, с клиновидна форма, с широк череп и ясно изразени дебели бузи. Очите са едри, с овална форма, сини на цвят. Космената покривка е мека и гъста, по структура напомня на заешка козина, като нейната плътност зависи от сезона. Според създателите на породата регдол не се нуждаят от особено често разресване. Известни са три типа окраска на козината:1. Кълър пойнт - с отмети; 2. Митед - с бели лапи - "чорапчета" и 3. Биколор (двуцветни). Във всеки от тези типове окраската на козината на крайните участъци на тялото може да бъде тъмнокафяв, шоколадов, син и лилав.

Цветовите варианти:
RAG 33 - регдол тип кълър-пойнт с отмети (цветът на козината е с еднакъв светъл оттенък по цялата дължина на косъма; отметите на ушите, муцуната, крайниците и опашката са по-тъмни и контрастни на основния фон). Тикинг и бели петна не се допускат.
RAG 04 - регдол тип митед с бели лапи ("чорапчета") - цветът на козината е с еднакъв светъл оттенък по цялата дължина на косъма; отметите на ушите, муцуната, крайниците и опашката са по-тъмни и контрастиращи на основния фон. "Чорапчетата" са симетрични и добре очертани.
RAG 03 - регдол тип биколор (двуцветни) - цветът на козината е с еднакъв оттенък по цялата дължина на косъма; ушите, муцуната (с изключение на белите отмети по нея във форма на обърната латинска буква V) и опашката са потъмни и контрастиращи; гърдите, коремът и крайниците са бели.
RAG n - регдол тип сил-пойнт с тъмнокафяви отмети - окраската на козината е със свстложълто-кафеникав оттенък, а на долните части на тялото - бледокремав; отметите са наситено тъмнокафяви като цвета на тюленовата кожа;носната гъба и възглавничките на лапите са тъмнокафяви или черни; очите са яркосини.
RAG b - регдол с шоколадови отмети - окраската по цялото тяло е еднаква с цвят на слонова кост; отметите са с ТОПЪЛ млечношоколадов тон; носната гъба е розова, а възглавничките на лапите са оранжево-розови; очите са яркосини.
RAG а - регдол тип блю ПОЙНТ (със сини отмети); окраската по цялото тяло е еднаква - платинова или сиво-синя; отметите са тъмносиньо-сиви; носната гъба и възглавничките са тъмносиньо-сиви, а очите са яркосини.
RAG с - регдол с лилави отмети -"заскрежени"; окраската по цялото тяло е млечнобяла; отметите са сивкаво-розови, "заскрежени";носната гъба е лилава, а възглавничките на лапите са розови; очите са яркосини.

Качества и поведение
     Регдолите, подобно на кълърпойнтите, се раждат бели, като окраската напълно се проявява едва към двегодишна възраст. Котките от тази порода са изключително податливи на обучение, необичайно ласкави и игриви. Много добре живеят с други домашни любимци, но не умеят да се защитават -предпочитат да се скрият, въпреки че са доста едри (достигат до 10 кг тежина). По тази причина защитните функции на котките от тази порода трябва да се изпълняват от техния господар. Тяхното поведение трябва да се наблюдава много внимателно, за да се откриват навреме евентуални признаци на заболяване.

Произход  и  развитие
     Породата произхожда от Бирма, но е създадена и селекционирана във Франция. Древна бирманска легенда разказва, че някога в храма Лао Цун, посветен на синеоката богиня Цун Кюанг Се, изобразена в златна статуя със сапфирени очи, служел свещеник, известен със златистожълтата си брада и вярващ в одухотворяването на животните. От стоте бели котки, обитаващи светения храм, той избрал един котарак за свой приятел и го нарекъл Син. Един ден разбойници нахлули в храма, за да ограбят съкровището, и убили свещеника, който им препречил пътя към светената златна статуя. Котаракът Син се покачил върху мъртвото тяло на своя покровител, като не отмествал ужасения си поглед от богинята. И тогава изведнъж се оцветил в златист цвят като брадата на свещеника и на златната статуя, а очите му придобили сапфиреносин цвят, като очите на могъщата богиня. Едновременно с това крайниците му потъмнели, като само лапите, стъпили върху тялото на мъртвия му покровител, останали чисто бели. Това странно преобразяване на животното означавало вселяване духа на свещеника в котарака. Една седмица след този случай Син умрял и на следващия ден всички бели котки от храма се преобразили като него. Оттогава бирманците полагат големи грижи за тези редки и свещени котки, като будизмът не е пречка за боготворенето им и до днес. Разбира се, специалистите имат малко по-различна версия за произхода на тази изключително красива порода котки. Според нея в навечерието на Първата световна война двойка бирмански котки била изпратена за Англия, но по време на дългото пътуване мъжкият умрял. За щастие женската вече била заплодена от него и при пристигането в Англия родила красиви бирмански котета. Следващото й заплождане станало със сиамски котарак, в резултат на което се родили но две бирмански и сиамски котенца. Така започнало родословието на изключително красивата бирманска котка.

Екстериор и стандарт
     Тялото е средно голямо, като мъжките са по-едри от женските. Главата е закръглена, челото изпъкнало, носът е къс, без изразен стоп. Мустаците са по-дълги и задебелени. Брадата е добре изразена. Ушите са малки и немного повдигнати. Очите са с овална форма и интензивно син цвят. Крайниците са сравнително къси и добре оформени. Опашката е средно дълга, елегантна, с по-редки косми в основата и гъсто окосмена и рунтава накрая. При спокойно състояние виси надолу, като при движение и възбуда се повдига нагоре и често се завива напред под формата на кръг. Тя не трябва да има пречупване и възли по нея. Космената покривка по цялото тяло е дълга, като най-дълга е на гьрба. На лицевата си част косъмът е по-къс, като постепенно става по-дълъг при бузите. Около шията има ясно изразена яка. Окраската на козината е с цвят на яйчена черупка, като на гърба преминава в златист цвят, а на корема е чисто бяла. По лицето, ушите, крайниците и опашката окраската е както при сиамските котки (акромеланизъм) и може да бъде в кафяво или синьо. Характерната особеност на породата са белите лапи, наподобяващи бели чорапчета, които свършват при основата на пръстите. Белият цвят не бива да преминава нагоре по крайниците. На задните крайници бялото оцветяване стига до края на петата. За недостатъци се считат бели петънца или точки върху кафяво оцветени части на тялото.

Цветовите варианти (някои примери):
SBI n - бирманска черна
SBI a - бирманска синя
SBI b - бирманска шоколадова
SBI c - бирманска лилава
SBI d - бирманска червена
SBI e - бирманска кремава
SBI f - бирманска черна костенуркова
SBI g - бирманска синя костенуркова
SBI h- бирманска шоколадово-костенуркова
SBI j - бирманска лилаво-костенуркова
SBI n 21 - бирманска черно таби
SBI a 21 - бирманска синьо таби
SBI f 21 - бирманска черно-костенурково таби


Качества и поведение
     Нравът на свещената бирманска котка изисква определно разбирателство и сходство с характера на нейния притежател. За нея трябва да се отделя особено внимание и грижи. Добре се разбира с други домашни любимци и обича да играе с деца, които не са агресивни и обичат котките. Най-характерно за бирманската котка е, че за разлика от другите породи котки, се привързва повече към членовете на семейството, отколкото към дома, в който живее.