Фелинологията е наука за котките. Терминът е с латинско-гръцки произход и произлиза от латинската дума felinus - котешки и гръцката дума logos - наука. Тя се занимава с анатомията, етологията, физиологията, генетиката, отглеждането, развъждането и селекцията на домашната котка, с нейния произход, породообразуване, стандарти, родословия, изложби и мн. други.
      Когато човек си вземе за отглеждане котка, куче, папагал, земноводно или друга животинка, първоначално той го взима за развлечение. След известно време обаче той осъзнава, че в семейството му има нов член. Това се отнася най-вече за децата. Те се привързват към своя питомец с цялата си душа, защото жадуват да притежават живо същество, което завинаги ще принадлежи само на тях. Приятелството и грижите покрай отглеждането на домашния любимец формират у детето доброто начало, пробуждат в душата му грижливото и осъзнато отношетие към природата. А това е толкова важно в натоварения технократски век, в който живеем!
      Котките имат множество предимства пред останалите домашни любимци - нямат нужда от няколко разхождания на ден, бързо свикват с новото жилище, можеш да ги гушкаш, галиш, да им говориш и т.н.
      Повишеният интерес към развъждането на чистокръвни породи през последните години се проявява в по-високия професионализъм на този род човешка дейност. Постоянно се попълват редиците на хората, които се специализират в селекцията на различни породи, на онези, които се опитват да създадат нови варианти на окраската и т.н. За мащабите на това увлечение свидетелства нарастналия брой на котешки изложби, както и разнообразието на представяните екземпляри.
      В края на ХІХ век започват първите опити за развъждане на чисти породи домашни котки , като селекционерите се стемят да придадат на своята дейност организиран характер. Така се създават първите общества на любителите на котки, които постепенно се обединяват в по-големи клубове, съюзи и организации, а от тях впоследствие възникват съществуващи днес десетки международни федерации, асоциации и др. По-големите между тях са FIFe, CFA, TICA, WCF, CFF, WFF, FFE, ACF (Австралия) и NZCF (Нова Зенладия).
      Много клубове и дружества на любителите на котки в редица страни не членуват в никакви международни организации - те са независими и водят самостоятелно цялата племенна документация.



МЕЖДУНАРОДНИ  ФЕЛИНОЛОЖКИ  ОРГАНИЗАЦИИ

     Най-старата европейска фелиноложка организация е сформирана през 1949 г. във Франция с наименование United Nations Organization of the Cat Fancy. Първоначално е обслужвала страни само от Европейският континент, но по-късно нейни членове стават Аржентина, Бразилия, Малайзия, Мексико и Русия.
     През 1981 г. тази международна организация е регистрирана в Женева под друго име - Federation Internationale Feline ( FIFe ). Нейното управление се намира в Люксембург. FIFe сътрудничи и поддържа приятелски отношения с другите международни организации.
     В дадения момент 44 федерации и клубове от 42 държави членуват във FIFe. Само една организация от държава може да членува при тях. Изключение правят Австрия и Нидерландия, които са представени с по 2 клуба. България е представена от НФФе.

     The Cat Fanciers` Association ( CFA ) възниква през 1906 г. в САЩ, но официално е регистрирана през 1919 г. Нейните членовете са предимно клубове от САЩ и Канада, има и няколко клуба в държави на други континенти. В CFA могат да членуват индивидуално развъдници, без да са членове на CFA - клуб. Тази организация се слави с най-големият регистър на породни котки, надвишаващ няколко пъти регистрите на другите организации в САЩ.

     The International Cat Association ( TICA ) е сформирана през 1979 г. и става втората по големина асоциация в САЩ. Състои се от индивидуални членове. Дейността на клубовете се заключава само в провеждане на изложби, пропагандиране и поддържане на главната организация. Клубовете членки нямат право да издават родословия, да регистрират котила или развъдници - това става само в централния офис на асоциацията.

     World Cat Federation ( WCF ) е основана през 1988 г. в Рио де Жанейро ( Бразилия ) от клубове, които се стремят към демократичност в системата на организацията. Главният офис на федерацията се намира в гр. Есен, Германия. Всички членове на WCF - клубове и дружества са независими в своята работа и издават свои собствени родословия. Но всички те спазват единните правила за изложби; регистрация на развъдници; стандарти на породите; обучение на стюарди, асистент-съдии и международни съдии.
     За да стане даден клуб или дружество редовен член на WCF е необходимо да бъде минимум 2 години под патронаж на редовен член на WCF.




СТАНДАРТ  НА  ПОРОДИТЕ  КОТКИ

      Стандартът представлява утвърдено и узаконено от Международна котешка федерация подробно описание на характерните особености на всяка порода котки. В него са отразени изискванията към екстериора на всяка порода, която е обозначена с латинска трибуквена абревиатура. Стандартът за всяка порода включва следните показатели:
1. Телосложение (форма, размер и костна структура, височина на крайниците и форма на лапите, дължина, форма и окосменост на опашката;
2. Глава (обща форма, профил, нос, наличие на стоп, челюсти и зъби, чело, бузи и брада, разположение и форма на ушите, форма и големина на очите);
3. Цвят на очите, на носната гъба и на възглавничките на лапите;
4. Космена покривка (дължина, качество и структура, тикинг, типинг, окраска, рисунък и отмети, както и всички цветови вариации, означени със съответни латински букви и арабски цифри);
5. Кондиция (физическо състояние и здраве).
      В края на описанието на стандарта са посочени отклоненията и аномалиите от желания породен тип, наречени недостатъци и пороци, непозволяващи котката да се използва за разплод и да участва във фелиноложки изложби.
      Недостатъците представляват отклонение от стандарта на породата, което не влияе на развъдната дейност (при силна изразеност те може да се развият в пороци). Към тях се отнасят: неизразен полов диморфизъм (ако е характерен за породата); отклонение от формата и размера на тялото и главата, размерите, формата и положението на ушите и муцуната; отклонение от цвета и постановката на очите; наличие на повече пръсти; признаци на физическа недоразвитост, слаба замускуленост и рахит; недоразвити, неправилно подредени или счупени зъби и кариес; нетипична космена покривка, нехарактерна окраска и рисунък на козината и др.
      Според характеристиките, отразени в стандарта за всяка порода, експертните комисии или съдиите на фелиноложките изложби определят качествата и класират или отхвърлят всяка от представените котки.
      Пороците представляват силно изразени недостатъци, т. е. рязко отличаващи се отклонения на екстериора от стандарта на породата, възпрепятстващи развъдната и приложната насоченост на котката. Към тях спадат: неизразена породност; нестандартен цвят на космената покривка и очите; нетипична космена покривка; нежен или суров тип конструкция; недоразвита костна и мускулна система и др. Пороците може да бъдат и дисквалифициращи, които се унаследяват, като например нестандартна захапка, вродена липса на зъби, едностранен или двустранен крипторхизъм и др.
      Всички тези аномалии и отклонения от нормалния строеж на котешкия организъм възникват най-често още в процеса на вътреутробното развитие и много рядко след раждането. Те може да са обусловени от различни вътрешни фактори (наследственост, хормонални нарушения, биологична непълноценност на половите клетки и др.), както и от външни фактори (йонизиращи лъчения, вирусни инфекции и др.).Стандартът на всяка национална порода котки се определя от специализиран фелиноложки орган в страната, където е селекционирана породата, след което се утвърждава от Международна котешка федерация. Само утвърдените от тази организация стандарти на котешките породи са валидни и задължителни за всички организации - нейни членки.