Произход  и  развитие
     Породата е създадена в САЩ през 1950 г. по естествен път (без кръстоска между две породи), като за основа са взети улични африкански котки, донесени от столицата на Египет - Кайро. По своя външен вид тези котки много напомнят древноегипетските изображения на котките, рисувани в древните храмове. Според една версия те произлизат от свещената египетска котка "мау" - прародител на домашната котка. "Мау" е древно-египетското име на котката - божествена пазителка на дома. Според друга версия "мау" били създадени специално, за да се създаде котка, приличаща на свещената египетска котка. За първи път котки от породата египетска мау се появява на фелиноложка изложба през 1958 г. в САЩ и оттогава появяването на тази красива котка възхищава многобройните посетители със своята интересна и елегантна форма.

Екстериор и стандарт
     Тялото е средно дълго, грациозно, с добре развита мускулатура, хармонично развито. Главата е средно дълга, леко закръглена, с клиновидна форма. Носът е средно дълъг, прав, с отчетлив стоп. Ушите са широко и високо поставени, със средни до големи размери, със заоблени краища. Отвътре са покрити с къси плътни косми, а на върха може да завършват със снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко наклонени. На цвят са зелени, жълти или орехови. Крайниците са пропорционално развити, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са тънки и изящни, с леко овална или кръгла форма. Опашката е средно дълга, дебела в основата си и изтъняваща към края. Космената покривка е плътна, гъста, с тънка коприненоподобна структура. Тя е средно дълга, но достатъчна, за да могат да се редуват тъмни и светли зони (тикинг).

Качества и поведение
     Котките от тази порода са дружелюбни, игриви и ласкави. Проявяват голяма привързаност към членовете на семейството, като към непознати хора проявяват недоверие. Запазили са ловния си инстинкт спрямо мишки и плъхове.

Произход  и  развитие
     Породата е създадена през 1975 г. в САЩ. Както се вижда от името, котките от тази порода произхождат от Сингапур. През 1974 г. на една от сингапурските улици туристи хванали 3 интересни котки, които били транспортирани в САЩ, където предизвикали голям фурор сред любителите на котки още на първата изложба. Нарекли ги сингапурски - на името на острова, откъдето произхождали. През следващата година семейство Медоу докарали още котки от Сингапур, а и други любители започнали да внасят от тези красиви котки. Така била сформирана основата на тази красива и интересна порода. Днес в САЩ, Англия, Япония и някои европейски страни има над 1000 сингапурски котки, с които се води целенасочена развъдна дейност поради голямото търсене и успехите им на фелиноложки изложби.

Екстериор и стандарт
     Тялото е миниатюрно, приземисто - средно възрастна котка тежи около 2-3 кг. Главата е закръглена, с къс нос и голямо подбрадие. Ушите са големи, заострени в края, а очите са с бадемовидна форма и зелен или златист цвят. Крайниците са средно големи, а лапите са малки и овални. Опашката е със средна дължина. Козината е къса, мека и коприноподобна, плътно прилепваща към тялото. Благодарение на своята къса козина при тях линеенето протича сравнително леко, почти незабележимо. Окраската е с цвят на сепия или стара пожълтяла слонова кост със землист оттенък. Всеки косъм има двойно тъмнокафяв типинг на светъл фон с цвят на слонова кост или бежов цвят. Краят на косъма е тъмен, като се допуска тъмна ивица на гърба.

Качества и поведение
     Сингапурската котка е много дружелюбна и нежна, с природна интелигентност. Има нежен глас. Много спокойна и уравновесена. Характерно за нея е, че проявява игривост дори на преклонна възраст. Обича да играе с предмети и малки деца. Проявява дружелюбност дори към непознати лица. Силно се привързва към членовете на семейството.

Произход  и  развитие
     Породата е създадена в САЩ през 1960 г. чрез кръстосване на сиамски с абисински котки. Целта на селекционерите е била да се постигне окраска с отмети и таби. От кръстоските в едно от котилата се появило коте с окраска на козината слонова кост, изпъстрено с петънца с канелен цвят, много напомнящ на окраската на дивата котка оцелот. Именно комбинацията от двете думи оцелот и кет (на англ. котка) е дала наименованието на новата порода. През 1987 г. бил създаден стандартът на породата и тя била призната и регистрирана от американските асоциации СFА и ТIСА, а по-късно и от други американски клубове. Световното признаване на породата се забавило поради сходството с породата - Египетска мау. Действително, петнистият рисунък в окраската прилича на мау, но новата порода оцикет е по-дребна и грациозна и по-скоро може да се причисли към типа ориенталски петнисти късокосмести котки.

Екстериор и стандарт
     Котките от тази интересна порода са доста едри (5-7 кг), което генетиците обясняват с хетерозисния ефект от хибридизацията между двете породи. Тялото е стройно, елегантно, със средно дълги крайници. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, пропорционално развита на тялото, с характерна изострена муцуна и дълъг нос, без стоп. Носната гъба е оцветена съответстващо на общата окраска. Ушите са високо поставени и завършват със заоблени краища. Очите са с бадемовидна форма, обагрени в златист цвят. Опашката е дълга и тънка, притъпена накрая. Окраската е с петнист рисунък - на гърдите, крайниците и опашката са разположени контрастиращо по-тъмни петна.

Цветови варианти :
ОСI а - оцикет синя
ОСI as - оцикет синьо-сребриста
ОСI b - оцикет шоколадова
ОСI bs - оцикет шоколадово-сребриста
ОСI о - оцикет светлокафява
ОСI os - оцикет светлокафяво-сребриста
ОСI р - оцикет бежова
ОСI рs - оцикет бежово-сребриста
ОСI с - оцикет бледолилава
ОСI cs - оцикет бледолилаво-сребриста
ОСI s - оцикет сребриста
ОСI р 24 - оцикет бежово-петнисто таби.

Качества и поведение
     Котките от породата оцикет са спокойни, ласкави и игриви. Лесно се привързват към членовете на семейството, дори в напреднала възраст обичат да играят с децата. Отличават се с особено музикално мъркане.

Произход  и  развитие
     Породата произхожда от Африка (Кения) от областта Сококе, откъдето е получила името си. Неин създател е фермерката Джени Слейтър, която успяла да отгледа в дома си първоначално две новородени местни котенца-дивачета, които сравнително лесно се опитомили. По-късно тя преценила, че е възможно да създаде нова интересна порода. За избягване на близкородственото развъждане тя ги кръстосала с черни котки от други породи, селекционирайки само тези, които имали природния цвят и рисунък на козината и форма на телосложението. В Европа тези интересни африкански котки попаднали през 1984 г, когато Слейтър изпратила чифт от тези котки на датската любителка Глория Молдруп, която след като се убедила, че породата е генетично стабилна, се заела с изготвянето на стандарт на породата и утвърждаването й, което станало през 1992 г. Днес породата все още не е многобройна и разпространена, тъй като съществуват известни затруднения в развъждането. Засега освен в родния си континент и Дания, котките Сококе, макар и рядко, се срещат в Холандия, Франция и Италия.

Екстериор и стандарт
     Тялото е средно голямо, стройно, със здрава костна структура и добре развита мускулатура. Главата съразмерно с тялото изглежда малка. Има добре развити челюсти с характерно обособена "възглавничка" на горната челюст, за която са захванати мустаците (вибрисите). Носът е прав и широк с почти незабележим стоп. Ушите са високо поставени, средно големи, доста широки в основата и заоблени на върха, където има малки снопчета от косъмчета, насочени нагоре. Очите са големи, изразителни, с бадемовидна форма, обагрени с кехлибарен до зелен цвят, а клепачите са тъмно оцветени. Гърдите са развити, видимо изпъкнали. Крайниците са дълги, тънки, добре замускулени. Характерна особеност на породата е, че предните са забелижимо по-къси от задните крайници, които имат подчертан ъгъл в стойката на задницата (даващо илюзия за приклякване). Лапите са с овална форма и здрави еластични възглавнички. Опашката е средно дълга, по-дебела в основата и постепенно стесняваща се към края. Космената покривка е изградена от къси блестящи косми, добре прилепнали към тялото. Липсва подкосмие или то е много слабо развито. Окраската е природната - тъмно оцветено таби, като носната гъба е керемиденочервена, обкантена с тъмна ивица. Същото обкантяване има и около очите.

Цветови варианти :
Породата е представена само с един вариант:
SОК n 21 - сококе с дива таби окраска

Качества и поведение
     Котките от породата са много издръжливи, пъргави и атлетични. Те са лесно приспособими към различни климатични условия. Привързват се много към всички членове на семейството, но към непознати хора са недоверчиви и резервирани. Добре съжителстват с други породи котки, а също и с кучета и други домашни любимци. Проявяват любопитство и обичат игрите. Необходимо им е голямо пространство за движение, катерене и игри, където да изразходват неимоверната си енергия.