Произход  и  развитие
     Абисинската котка има много древен произход. Нейна родина е Етиопия (Абисиния), откъдето е получила името си. По външен вид представителите на тази порода приличат на дивия си предшественик - нубийската котка. Според стари литературни източници абисинската котка произхожда от няколко абисински котки, които през 1860 г. били донесени във Великобритания от Абисиния от английска военна експедиция. Около създаването на абисинската порода има много истории, но днес се приема, че тя е получена в резултат на целенасочено селекциониране. Сходството с изображенията на котки от Древния Египет навежда на мисълта, че британските селекционери още отпреди 100 години са вземали за образец дивата нубийска котка. В породообразуването на днешната абисинска котка са взели участие и британски късокосмести котки, американска късокосместа и сиамска котка. В резултат на това се раждали котки, които не приличали на античните египетски образци. Космената им покривка имала опушено до сребристо оцветяване, изразени ивици и често били с бели петна. С течение на времето английските селекционери отбирали само тези екземпляри, които приличали на дивата нубийска котка, което приемали за най-важен породен белег. Първият английски клуб на любителите на абисински котки бил основан през 1929 г., през която година бил изработен стандартът на породата, който е много близък до днешния. В наши дни абисинската котка е разпространена из целия свят.

Екстериор и стандарт
     Тялото е със средни размери, масивно, гъвкаво и елегантно, с добре развита мускулатура. Главата е дълга и широка, с умерено клинообразна муцуна, с издадена напред брадичка и грациозна шия. Има средно дълъг нос и слабо изразен стоп. Ушите са широко и отвесно поставени, относително големи, широки в основата си. Имат петно от вътрешната страна, а на закръглените им върхове е желателно да има снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с леко бадемовидна форма. На цвят са кехлибареножълти или зелени (бледите тонове са нежелателни), а около тях има по-тъмен овал, контрастиращ на общата окраска (отсъствието на овал се смята за недостатък). Крайниците са дълги и тънки, с тесни овални лапи. Опашката е дълга, заострена накрая. Козината е с къс косъм, гъста, нежна, плътно прилепнала към кожата, с фина структура. Косъмът е тип тикинг (различно оцветен по дължината си, като в основата е по-светъл). Гръбната линия на всички разновидности абисински котки е оцветена в основния цвят, но е по-контрастно пигментирана, отколкото другите части на тялото.
Като недостатъци се смятат сиво-син цвят, тип таби и сиамски тип окраска, закръглена глава, малки и заострени уши, кръгли очи, както и бели гърди (бели медальони).

Цветови варианти :
АВY n - абисинска котка с дива окраска
АВY a - абисинска синя котка
АВY s - абисинска сребриста котка
АВY ds - абисинска сребристо-червена котка
АВY sp - абисинска сребристо-сърнева котка
При сребристите разновидности на абисинската котка оцветяването на косъма (тикинг) е с черна, синя, светлокафява или светлолилава зонарност. Тези разновидности са селекционирани чрез кръстоски с британската късокосместа котка.

Качества и поведение
     Абисинската котка е дружелюбна, нежна, проявява интелигентност и активност. Лесно се привързва към членовете на семейството, обича да се излежава на слънчевите лъчи, идващи от прозореца. Отличава се със стремителност в движенията и свободолюбив нрав. Не обича малки затворени пространства.

Произход  и  развитие
     Породата е наречена така в чест на индийския град Бомбай поради своята черна окраска и външност, напомняща на обитаващата този край черна пантера. Тази поразителна порода е създадена неотдавна от кръстосването на тъмнокафявата бурма и американската късокосместа котка с черна окраска. Програмата за създаването на породата започнала още през 1958 г., като през 1970 г. вече имало достатъчно разплоден материал, но едва през 1976 г. американската асоциация на любителите на котки (СFА) е утвърдила стандарта на породата. В днешно време породата е разпространена в САЩ, Канада и някои страни от Западна Европа.

Екстериор и стандарт
     Тялото е със средни размери и добре развита мускулатура. Мъжките екземпляри са по-едри в сравнение с изящните женски котки. Главата е закръглена, муцуната е широка, с развити бузи и подбрадие. Носът е широк с леко изразен стоп. Ушите са широко поставени, със средни размери, леко насочени напред (създавайки впечатление, че котката се ослушва). Очите са широко поставени, кръгли, обагрени в жълт или тъмномеден цвят. Крайниците са средно дълги, пропорционални на тялото, с овални лапи. Опашката е права и средно дълга, леко изострена в края. Козината е много къса, блестяща и плътно прилепваща към тялото. Окраската е напълно черна, блестяща, като черният цвят е задължителен за цялата дължина на всеки отделен косъм - от корена до върха.
За недостатъци се смятат видоизменена или завита опашка, бели петна или отделни бели косми, както и зелени очи.

Качества и поведение
     Котките от тази порода са с уравновесен и спокоен характер. Отличават се с повишен апетит, но дори в зряла възраст съхраняват елегантната си външност. Притежават ловен инстинкт спрямо мишки и плъхове. Отлични компаньони в семейна среда, много "разговорливи".

Произход  и  развитие
     Породата е селскционирана през 1930 г. в САЩ от котки, донесени от Бирма, които били кръстосани със сиамски котки сил-пойнт. Името си са получили от английското изписване на Бирма - Вuгmа. В началото стандартът им изисквал кафяво оцветяване, но по-късно са получени и други разцветки. Котките от породата бурма притежават сходен ген, който ограничава разрушаването на окраската на козината, въпреки че неговото действие не е така изразено, както при сиамските котки, където т. нар. отмети са характерна черта. Американската асоциация на любителите на котки признала породата през 1936 г., когато бил изготвен и съответният стандарт. От САЩ породата е била пренесена във Великобритания през 40-те години на миналия век, а през 1954 г. там бил основан и клуб на любителите на котките бурма. Днес котките от породата бурма се отличават с елегантност и екзотичен вид, като всяка прилика със сиамската котка или тромавата британска късокосместа котка се смята за недостатък.

Екстериор и стандарт
     Тялото е средно дълго, масивно, с добре развита мускулатура. Има голям, закръглен гръден кош и равен гръб. Главата е леко заоблена и доста широка между ушите, с широки лицеви кости, със заострена тъпо-клиновидна муцуна, широки челюсти и масивна брада. Високите и широки скули придават на муцуната форма на къс и тъп клин. Носът е средно дълъг, с изразен стоп. Ушите са широко поставени, средно големи, широки в основата и с леко заострени краища, в профил те са леко наведени напред. Очите са раздалечени, големи, блестящи. Горната линия на очите е насочена към носа, докато долната линия е заоблена. Оцветени са с различни от жълтия до кехлибарения цвят, като се предпочита златисто-жълто обагряне. Жълто-зеленото и зеленото оцветяване на очите се счита за недостатък. Крайниците са дълги, стройни, относително тънки и нежни, задните са малко по-дълги от предните. Лапите са изящни и с овална форма. Опашката е права, средно дълга, не особено масивна в основата си и леко закръглена в края. Космената покривка е съставена от къси, меки и прилягащи към тялото блестящи косми, почти без подкосмие. Окраската на козината може да бъде кафява, шоколадова, кремава, лилава, синя, костенуркова или черно-костенуркова, като ушите, крайниците и муцуната (има маска) са с малко по-тъмен основен тон. При всички цветови вариации долната част на тялото е малко по-светла, отколкото на гърба.
За недостатъци се смятат сходство със сиамски тип окраска. За пороци се смятат кръглата форма на очите и хлътналите бузи, както зелените очи и белите петна по космената покривка.

Цветови варианти :
BUR n - бурма тъмнокафява.Носната гъба и Възглавничките на лапите са кафяви
BUR а - бурма синя. Носната гъба и Възглавничките на лапите са сиво-сини.
BUR b - бурма шоколадова. Носната гъба е с цвят на млечен шоколад, а Възглавничките на лапите - канелен до шоколадов цвят.
BUR с - бурма лилава. Окраската е синьо-сива с лек розов оттенък.
BUR d - бурма червена. Окраската е топло оранжева. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови.
BUR fn - бурма тъмнокафява костенуркова. Окраската е черна и червена с различни оттенъци. Носната гъба и Възглавничките на лапите са черни, розови или черни с розови петна.
BUR е - бурма кремава. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови.
BUR g - бурма синя костенуркова. Окраската е светлосиня и кремава, петната са навсякъде, дори и по крайниците. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови, сиво-сини или розови със синьо-сиви петна.
BUR h - бурма шоколадово костенуркова. Окраската е кафява, с цвят на млечен шоколад с кремави петна дори и на крайниците. Носната гъба и възглавничките на лапите са с цвят на млечен шоколад, розови или с цвят на млечен шоколад с розови петна.
BUR j - бурма лилаво костенуркова. Окраската е лилава със светлокремави петна дори и на крайниците. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови със светло розови петна.

Качества и поведение
     Котките от породата бурма са енергични и дружелюбни. Лесно се привързват към членовете на семейството. Проявяват любопитство и самоувереност и чувство за собствено достойнство. Характерна черта на породата е ранното полово съзряване, както и сексуалната активност през размножителния период, когато женските призовават мъжкарите с гръмки мяукания. Котките бурма са дълголетници - доживяват до 20-годишна възраст.

Малайска котка. Някои американски котешки асоциации и клубове разграничават като отделна порода синята, шоколадовата (шампан) и лилавата (платинова) - разновидности на породата бурма, тъй като те са произлезли от късокосмести котки с друга окраска.

Произход  и  развитие
     Породата е получила наименованието си от едноименната провинция Корат в Тайланд, където се предполага, че котки от тази порода са били отглеждани преди много векове. В родината си котките са известни под името "Ши-шаурат", където се смятало, че техният сиво-син цвят носи щастие, поради което много се ценели. Такива котки били разпространени не само в Тайланд, но и в японския гр. Тайся, където ги развъждали от векове под името Си-Сават (на японски означава щастие). Древните японци са смятали, че котките от тази порода действително носят щастие, поради което високо се ценели, но при никакъв случай не ги продавали, а само ги подарявали на високопоставени лица и верни приятели. Котка от тази порода за първи път била показана в Англия през 1896 г. на изложба на националния клуб на любителите на котки, но била дисквалифицирана. Едва през 1959 г. първите екземпляри от "щастливата порода" били доставени в САЩ от Банкок, а след успешното им размножане, пренесени оттам в Европа и Австралия. През 1965 г. породата станала много популярна и била разпространена из цяла Северна Америка, където стандартът й бил признат от всички американски и канадски котешки асоциации. През 1972 г. породата попада във Великобритания, където стандартът й също бил признат. В днешно време породата корат се цени много на международните фелиноложки изложби, като котките с тайландски произход се предпочитат пред котките от японско потекло.

Екстериор и стандарт
     Тялото на котката Корат има елегантна форма, среден размер и добре развита мускулатура. Главата има сърцевидна форма. Челото е широко, носът е сравнително голям, леко заострен, с рязко изразен стоп. Бузите са силни и добре развити. Подбрадието не трябва да бъде широко, нито остро, така че да не придава на главата остра форма. Ушите са широко и високо поставени, големи, със заоблени краища. Очите са големи, блестящи, с кръгла форма. Оцветени са в зелено, като се допуска и кехлибарен цвят. При малките котета първоначално са сини на цвят, но с половото съзряване стават кехлибареножълти и вече на 2-годишна възраст се оцветяват в зелено. Крайниците са умерено дълги, добре замускулени, а лапите са малки и овални. Опашката е средно дълга, дебела в основата и закръглена накрая. Козината е гъста, къса, коприненоподобна, с блестяща и тънка текстура, добре прилепнала към тялото. Липсва подкосмие. Окраската е равномерна по цялото тяло със сребристо-син цвят (без петна). Носът, устните и възглавничките на лапите са тъмносини или лилави, но се допуска и розов оттенък.

Цветови варианти :
Предпочита се преобладаването на сребристия цвят.

Качества и поведение
     Котките от тази порода са спокойни, много съобразителни, с недоверие се отнасят към непознати хора, не обичат шума. По тази причина трудно понасят изложбена обстановка, към която трябва да се приучват. Чувствителни са към студ и са склонни към респираторни заболявания, поради липсата на подкосмие. Отличават се с висока плодовитост.